Говорите ли за смъртта?

Баща ми почина преди Филип да се роди. Дядо ми успя да го види два пъти. Майката на мъжа ми също почина. Не можа да го види. И аз от време на време му разказвам за тези негови близки хора, които много го обичат, но ги няма тук на земята, а са там, горе, при звездичките.

Ясно ми е, че още е твърде малък, за да ръзбере смисъла на смъртта. Че някой вече го няма тук. Но искам да знае, че тези хора не изчезват, а са негови ангели там, на небето.

Често ме пита за некролозите по стълбовете. Обяснявам му по същия начин. Явно останалото в съзнанието доведе и до следния разговор…

 
#децатанигоговорят


– Мамо, когато порасна и ти остарееш, друга майка ли ще имам? Аз не искам да имам.
– Не, няма да имаш друга майка. Просто така е устроен светът. Децата растат, възрастните остаряват и после отиват при звездичките. 
– Но аз ще се грижа за теб и ще те нося така, както ти сега носиш мен. За да ти е лесно и да не ходиш при звездичките..

Вашият коментар