Доверието е най-добрият приятел на възпитанието

Всяка възраст има своите лоши моменти. Имам предвид моменти, в които сме кисели, не ни се говори, искаме да се полигавим, да ни погушкат. Съгласете се, това не се отнася само за децата:)

При тях обаче всичко е черно и бяло. Ако сте по-резки, ще го приемат буквално. Колкото и да сте ядосани на нещо, което са казали или направили, не повишавайте тон, не вдигайте ръка. Дори за потупване по дупето. Има милиони изследвания, които доказват, че и най-малката проява на насилие – физическо или вербално, след това има своите последствия. И те не са никак добри.

Всъщност децата не правят лоши неща, защото искат да ни наранят, или защото са лоши. Детският пубертет е период на търсене на себе си. Те търсят внимание. Те имат нужда от приятел, който да е винаги до тях. В радости и мъка. Приятел, на който могат да разкажат за въображаемите чудовища или да му покажат, че вече могат сами да си обуват пантофите. Това е.

Затова най-важната задача на всеки родител, според мен, е да стане приятел на детето си. Разбира се, това не означава, че няма да има възпитание. Но възпитанието се случва, докато играем, говорим, размишляваме, четем приказки, събираме листа в парка, караме колело, рисуваме с тебешир.

За възпитанието трябва време и постоянство. Т.е. трябва да сте много често заедно. Да забравите за бирата с приятели в събота вечер. И да разпънете палатка в хола, за да гледате звездите с малчо. Или пък да си представите, че сте на пикник в планината, а отвън се разхождат всякакви чудати животни. Развивайте въображението, общувайте, споделяйте.

И дори, когато малчо напарви нещо напук, не го принизявайте, не го унижавайте. Замълчете, а после обяснете защо греши. Дайте му крила да лети.

Когато детето ви има доверие, то ще се вслушва във вашите думи. Въпреки периодите на протест.

И не забравяйте, вие също сте били деца…

Вашият коментар