За всички, които искат да имат дете и тръгват по трудния път на ин витро процедурите

Никога не съм си мислила, че ще имам проблем и че желанието ми да стана майка ще бъде осуетено от такива физиологични причини като намален яйчников резерв и хашимото. Но… Нали знаете, че всичко хубаво става бавно и трудно. Важното е, че все пак се случва. За да постигнете мечтата си, трябва да бъдете търпеливи, заредени с любов и много, много вярващи. В лекаря, когото изберете.

Аз избрах д-р Стаменов. Беше ми препоръчан от колежка. Каза ми: „Той е най-добрият“. И аз направих и невъзможното да си запиша час при него. Последваха дни на изследвания, на опити и на надежда. Също, както се казва и болницата, в която имах щастието да родя сина си. Но трябва да ви споделя още нещо важно – никога не съм очаквала на всяка цена да се случи нещо. Просто знаех, че ще случи. Кога? Когато му дойде времето. И то дойде. Това е. Мисля, че разковничето за успеха се крие в две думички – спокойствие и вяра.

Но има и още нещо. През всички дни, в които бях пациент с надежда за нещо повече, не спирах да правя нови и нови неща, за които знаех и вярвах, че ще подобрят състоянието ми и ще помогнат на моето бъдещо дете да намери пътя към мен.

Какво имам предвид? Започнах с това, че замених кафето с цикория. Казват, че за всички бъдещи мами е важно да се откажат от кафето, защото то създава кисела среда. А тя не е добра за бъдещото ви бебе. След това започнах да добавям към менюто си продукти, които са се доказали като „помощници на фертилността“. Такива са спирулината, ананасът. С партньора ми минахме на диета. Спряхме алкохола. И започнах да правя иглотерапия. Вярвам, че всичко това допринесе не само да забременея, но и да успея да износя едно здраво бебче.

И бях спокойна. Че всичко ще се случи така, както го искам.

Разбира се, има и трудни моменти. Когато трябва да платиш сметката за изследванията, която никак не е малка. Когато кредитната ти карта е изпразнена. Когато в душата се промъкват разочарованието и съмнението. Но всичко си струва. Когато видиш двете чертички.

Вашият коментар