Как отказахме памперсите

Никога не съм давала зор на Филип. Казах си, когато е готов, ще го направим. Въпреки укорите на близки приятелки, чийто деца вече пишкаха в гърнето от година и осем-девет месеца. 

Всъщност направих един опит, когато Филип бе почти на две. Но след като два пъти се напишка без да ми каже нищо, без дори да разбере, че го е направил, се отказах. Без много шум  и коментари.

И ето че сега, два месеца преди третия му рожден ден, той сам каза, че не иска памперс, а гащи:) И ето ни сега, четвърти ден без памперс. Купих протектор за дивана, 10 чифта боксерки (не иска слипове), столче, с което се качва до голямото гърне и пишка в него „като тате“, след което „изтръсквам пишата“ и вдига сам гащите. Всичко прави сам. И това сигурно е период, не знам, но не се меся, освен, ако съществува риск да се удари.

Имахме два инцидента досега – все в яслата. Първият път се беше изпишкал, втория път се беше наакал без да си каже. И един път се изпишка на паркета в неговата стая. сигурно ще има още няколко. Важното е, че няма връщане назад. И момчето расте, превръщайки се в мъж, напълно осъзнато.

Снощи не даде да му сложа памперс за през нощта. Съгласих се. И не беше се напишкал.

За мен това е най-важното. Той да разбира какво се случва. Да иска сам да напарви нещата. Надявам се да не греша, давайки му по-голяма свобода за решения и действие. Но пък нали след време ще искам да бъде мъж, не мамино синче:)

Вашият коментар