Не крещете, обичайте!

Децата са особена порода хора. Мислим си, че ги учим и възпитаваме. Но всъщност те учат нас. На любов. И на още много, много неща.


Мислим си, че трябва да правим жертви, но всъщност не е необходимо. Те разбират. Всичко. Но най-добре разбират любовта, с която споделяме с тях живота и новите неща.

Всеки родител иска наследникът му да расте щастлив. 

Но не всеки знае как да го постигне. Според психолозите, трябва да се откажем от няколко неща…

На първо място – от жертвите.

Позицията „заради детето“ вреди много повече, отколкото да помага. Във всяко едно отношение. Защото заемайки тази позиция, вие вече имате очаквания. Имате изисквания за „връщане“. Детето обаче не е молило да правите жертви.

А най-добрият начин да го направите щастливо е като давате добър пример. Да се реализирате и да бъдете щастливи вие, да имате хармоничен живот. Така то ще може да търси същото в своя след време.

От очакванията…

Ако като дете мама е мечтаела да стане балерина или художник, но нещо не се е получило, не трябва да прехвърля своите мечти върху малчо. Защо трябва да компенсирате собствените си комплекси, реализирайки се чрез детето си?

Вашата съдба си е ваша. Детето ви си има свой път, талант и предпочитания. 

Съобразете се с тях. И не търсете отговорност за своите несбъднати мечти.

От прекалената опека… 

Майката, която се стреми да контролира всичко, после страда от това. Децата растат инфалтилни, несамостоятелни и неуверени. Имайте доверие на малчо и спазвайте дистанция. Вярата, че той може да се справи сам, ще му помогне да порасне щастлив.

От критиката и крясъците….

Уинстън Чърчил е казал, че „виковете са последното пристанище на некомпетентността“. Започвайки да крещите, вие казвате „аз повече нямам нормални аргументи“. А това означава капитулация.

Разговаряйте спокойно и без истерии. Вслушвайте се в детето си. То е личност – от най-ранна възраст, затова неговото мнение може да се различава от вашето.

Уважавайте личността му. Крещенето влие много лошо на самооценката. Дори на възрастните. Да не говорим за неукрепналата детска психика. Хвалете детето си, подкрепяйте го.

И един съвет…

Обичайте детето си такова, каквото е. И се опитайте да бъдете щастливи – независимо от него. Това е най-добрият пример, който можете да му дадете.

Вашият коментар