Пролет пак ни е дошла

Събужда се светът голям
от слънце топличко огрян.
На гости пак ни е дошла,
усмихната и ведра – пролетта.

В ръката носи тя венец
от минзухари и синчец.
Дърветата раззеленява,
по-весело и светло става.

Но Филип знам е най-щастлив.
Той пролетта отдавна чака.
В торбата носи скъп товар,
лопатка, багерче и влака.

На пясъка отвън сега
ще може волно да играе.
Без страх от студ или вода,
тунели дълги ще копае.

Ах, пролет, добре си ни дошла.
Обичаме те всички.
Дървета, храсти и цветя,
и сладкопойни птички.

© malchovci

Вашият коментар