7 грешки, които правим, когато възпитаваме децата си, и които им пречат да се превърнат в лидери

Забелязал ги е авторът на 25 книги, Тим Елмър, основател на организацията Growing Leaders.
1. Лишаваме децата си от възможността да почувстват риска. В съвременния свят опасностите са на всяка крачка. Европейските психолози са установили, че ако децата ни не играят на улицата, ако не им позволяваме от време на време на падат и да си удрят колената, то когато пораснат, те често ще имат фобии. Децата трябва да паднат, за да разберат, че това е нормално. Изключвайки риска от живота на децата си, ние ги превръщаме във високомерни, с ниска самооценка личности.
2. Прекалено бързо се притичваме на помощ. Днешното поколение от млади хора не притежава онези умения, които бяха присъщи на децата преди 30 години. Когато се притичваме на помощ твърде бързо и обгръщаме детето с прекалено голяма „грижа“, ние го лишаваме от възможността да намери само решение и изход от трудната ситуация. То ще свикне с мисълта, че винаги ще го спасявате. Това може да му попречи на един по-късен етап да се приспособи към живота на възрастните.
3. Твърде силно изразяваме възторга си. Тенденцията за повишената самооценка е факт. Правилото „всеки участник получава награда“ кара детето да се чувства специално. Но изследванията на психолозите показват, че този метод на поощрение има непредвидени последствия. След известно време детето ще усети, че единствените хора, които го намират за забележително, са родителите му. И тогава то ще започне да се съмнява в обективността на мама и татко. Приятно му е да получава похвали, но то разбира, че те не отговарят на действителността. След време това дете ще се научи на преувеличава и лъже, за да избегне реалността.
4. Позволяваме на чувството си на вина да попречи на доброто поведение. Не е задължително детето да ви обича във всяка една минута. Затова не се притеснявайте да казвате „не“ и „не сега“ – така ще го научите да се бори за своите желания и потребности. Не трябва детето да получава награда винаги, дори, когато не я е заслужило, само, за да не се чувства пренебрегнато. Така то няма да се научи, че успехът зависи от собствените ни усилия.
5. Не споделяме грешките, които ние сме правили като млади. Идва момент, в който детето ни вече не е дете и ще напусне семейното гнездо, ще тръгне по свой собствен път. В тези моменти би било чудесно, ако споделим с него нашия личен опит, за да му помогнем да се ориентира в живота. Избягвайте досадните нравоучения. Просто дайте пример, детето само ще вземе своето решение.
6. Грешим като поставяме знак за равенство между „интелект“ и „зрелост“. Не е задължително умното дете да е готово за реалния свят навън. Не съществува вълшебна „възраст за отговорност“ или ръководство за това кога трябва да позволим определени свободи на детето. Наблюдавайте връстниците му, може да се ориентирате по тях, но всичко е много индивидуално и относително.
7. Не правим това, на което учим децата си. Внимавайте за собствените си постъпки, защото децата ви наблюдават. Ако не спазвате правилата, те ще знаят, че също могат да ги нарушават.

Вашият коментар