Как се възпитава мъж? Правила за майки:)

Първо правило. С възпитанието на момчето трябва да се занимава бащата. Още с раждането. Своето раждане, не на сина му… Детето копира поведението на своя баща, не се вслушва в съветите му.
Въпрос към майките: искате ли синът ви да прилича на баща си?
Второ правило. Мъжът трябва да бъде силен. А това означава да може да взема решения и да носи отговорност за тези решения.
Въпрос към родителите: учите ли сина си да взема самостоятелни решения?
Трето правило. Вземането на решения и носенето на отговорност са двете страни на една монета. От едната страна е свободата, от другата – ограниченията на свободата. Пример: мъжът взема решение, но отговорността за него понася жената – това не е мъж, а мамино синче;
мъжът не взема решения, но понася отговорността – това не е мъж, а мъж под чехъл…
Четвърто правило. Свободата започва със самоограниченията. Има една източна поговорка: „Първи пият вода камилите, защото нямат ръце. После пият мъжете, защото нямат търпение. Накрая пият жените“.
Схемата на възпитанието трябва да изглежда така: „Първо – мама. Защото тя е жена. После – котето, защото то е безпомощно и зависи от нас. И накрая ние с теб, сине. Защото сме мъже.“
Пето правило. На каква възраст момчето става мъж? В момента, в който се осъзнае като личност. Според психолозите това се случва на 3 годинки. Да, скъпи мами – три годинки! Именно от тази възраст трябва да започнете да внушавате на своя син, че той вече е мъж. И е длъжен… Защото мъжът е длъжен да… може да търпи, да преодолява себе си, да греши, да бъде нежен, да бъде груб, да бъде различен, да отговаря за думите си. Трябва да бъде.
Шесто правило. Отнасяйте се към детето като към възрастен. Разбира се, това не означава, че не трябва да играе, да му прощавате грешките, да бъдете нежни, да не му се усмихвате.
Седмо правило. Детето може да греши. То изследва света, неговите граници. Знаете ли по какво мъжете приличат на децата? Те също изследват границите. Мъжът трябва да бъде неспокоен. Той е движещата сила, а жената – съхраняващата. Не наказвайте децата, заради грешките им. Помагайте им да ги коригират. Сами. Но и да могат да разчитат на помощта ви.

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: