Сандвичите не са толкова страшни

От няколко години активно се опитваме да помогнем на децата да научат коя храна е полезна и здравословна и коя не.

Трябва обаче да разберем, че основният проблем се крие в неразбирането, че децата ядат с очите. Т.е. те не се интересуват дали е полезно или не. Искат да е красиво, да ги привлече и да ги впечатли. Важно е също така да се съобразим с предпочитанията им, а не да им налагаме своите.

Бях свидетел на една сцена в магазина. Дете ревеше, че иска кренвирш, а баща му, видимо изнервен, повтаряше, че е вредно и го теглеше навън. А какво пречи веднъж да му позволите да хапне кренвирш? Изберете добра марка, моете да направите и домашни. Не пробутвайте само броколите, за които твърдите, че са здравословни.

Много е важно да успеете да помогнете на малчо сам да избира менюто си и да постигне баланс в желанията си.

Как да го направите?

Подсказвайте, предлагайте, не настоявайте. Детето знае най-добре какво му се хапва м момента. И колко. Не го заставяйте. Предложете му различни варианти. Ако не иска супа, но много обича кубети, предложете ги заедно, в комплект. Филип така прави. А след това вместо кубети, правя домашни крутони. Хем са вкусни, хрупкави, хем не са твърде солени.

Не налагайте своите предпочитания и навици. Разбира се, има продукти, които е добре да присъстват в менюто на малчо. Като маслото, млякото, кисело-млечните продукти. Но не забравяйте, че е важно детето да ги хапва с желание, не насила. Помислете за интересна презентация… За някаква история, която да го привлече.

Не иска да закусва? Спокойно. Ще хапне в градината или в училище. Ако иска, да яде. Ако не – не. Ако детето е наистина гладно, ще яде всичко, което му попадне на масата. Не се притеснявайте.

Питайте го какво му се яде. Притеснявате, че ще поиска само десерт? Ами дайте го. Но след основвото. Измислете си ритуал. Ние винаги първо мием ръцете, а след това прави състезание с надбягване от банята до масата в кухнята. После след като е хапнал, на Филип му се полага нещо сладичко. Често си слага десерта на масата, за да го „чака“. Не се карайте, не залашвайте, не наказвайте. Храната е любов. И трябва да се яде с любов.

Не си противоречете. Не забранявайте на детето това, което вие самите хапвате. Ако не искате да яде чипс, не купувайте. Ако не искате да прекалява със сладкото, просто не пълнете шкафа…

Дайте на малчо свобода. Това е много важно за формирането на добри навици и практики. Важно е детето да знае, че има избор.

Позволете му да хапва сладичко. Не го тормозете със зеленчуците. Просто давайте добър пример. И той ще го последва.

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: