8 причини: защо боледуват децата ни

В живота на малките палавници има почти толкова стрес, колкото и в живота на родителите им. За съжаление възрастните рядко приемат преживяванията на наследниците си сериозно.

Свикнали сме да мислим, че малчуганите често преувеличават, а и скоро ще забравят… Но страховете и потиснатите емоции могат бързо да се превърнат в хронични заболявания, с които борбата въобще не е толкова лесна. Ето какво обясняват психолозите…

Когато детето е болно, почти в 100% от случаите родителите търсят помощ от педиатъра. Минава седмица-месец-два и болестта се връща. Лекарите и родителите казват, че някои деца са „болнави“ – често се разболяват. Ами ако причината за това не е в имунитета? Ако трябва да ги търсим на ниво психология?

Болестта при децата (както и при възрастните) е начин да се получи нещо, което иначе няма да им бъде дадено… Да допуснем, че синът или дъщеря ви се нуждаят от внимание, а вие не им го осигурявате. Първоначално детето се опитва да получи това, което иска, променяйки поведението си. Но ако това не помогне, се стига до разболяването… И тогава мама оставя работата, взема си болничен и на всеки час дава лекарство, купува лакомства, играе си с детето. То харесва тази грижа, въпреки високата температура и неразположението. Имайте предвид, че понякога, колкото по-сериозно е заболяването на детето, толкова повече внимание му е липсвало, казват психолозите.

Втората причина, заради която наследниците ни се разболяват понякога, са нашите високи очаквания. Изискваме от тях да ходят на училище, на спорт, да репитират пеене, музика, танци, да са записани в поне два кръжока, да помагат у дома, да носят чантата от магазина… Ако не се случва си позволяваме да ги наричаме „мързеливи“, „несамостоятелни“, „неталантливи“, „неспособни“… Единствената уважителна причина да не се отиде един ден на училище е… болестта. И тогава детето се разболява. За да получи заветното право на отдих. Болестта го спасява от чувството за вина, благодарение на нея то получава почивката си напълно „заслужено“. Звучи абсурдно, нали? Но е факт.

Третата причина – емоциите, може да не са само негативни. Когато у дома забранявате на детето да изразява емоциите си – да не се ядосва, да не вика, да не тича, да не се обижда… С други думи да не „проявява себе си“. Когато детето казва, че му е лошо, а вие му отговаряте, че не е вярно, защото няма температура… Е, тя ще се появи. Но виновни за нея сте вие – родителите, които отричат правото на детето да бъде емоционално.

Четвъртата причина – детето не може да изпълни някоя ваша заръка или молба. Може би е още малко. Но то се чувства виновно и нещастно, че не успява да удовлетвори желанията ви и тогава се появява болестта.

Петата причина – уравновесяване на семейната система. Децата често са нейните „стабилизатори“. Ако семейството има проблеми, първите потърпевши са децата. Представете си ситуацията, когато мама и татко искат да се разведат. Уговарянето от страна на децата не помагат. И тогава те се разболяват. Истински и за дълго. И нещата с развода минават на заден план. Вярно, може би временно, но все пак резултатът е налице.

Шестата причина – вашите несъзнателни жалби от типа на „Ох, такъв си ни слабичък, болнав“… Думите се забиват в детското подсъзнание и остават там за цял живот. И всеки път, когато се активират, причиняват заболяване.

Седмата причина – вътрешноличностният конфликт в детето, причинен от другата гледна точка на родителите по даден въпрос. Таткото казва: „Не ми пречи, зает съм“, а мама: „Иди питай баща си…“ В този случай детето не знае кого да слуша. А на неговата възраст е трудно да се справи със ситуацията. И то се разболява.

И накрая, последната, осма причина – някакво травмиращо събитие. Загубата на близък човек, преместването на ново място, новата градина, училище могат да травмират детето. Ако родителите са си позволявали да удрят малчугана в ранно детство, дори с възпитателна цел, или във възрастта 4-6 години, оскърбявали са го, това се проявява по-късно – и то под формата на доста сериозни заболявания.