„Елизабет и тайната на живата вода“ пренася децата в света на приключенията и фентъзито

„Идеята за книгата се роди преди повече от две години, докато гледах един от филмите от поредицата за Хари Потър. Тогава си дадох сметка, че всичко във филма ми чуждее, защото и книгите, и филмите са създадени за англо-американска публика с нейните вкусове, национални традиции и душевност. Както и че у нас има дефицит на детски книги в приключенския фентъзи жанр, написани специално за българските читатели, с техните очаквания и народопсихология“, пише авторът – Петър Голийски.

„По тази причина в „Елизабет и тайната на живата вода“ отсъства клишираният келто-скандинавски фентъзи реквизит – елфи, феи, джуджета, тролове, орки, гоблини и прочее твари, каквито никога не е имало в нашите народни вярвания. За сметка на това в книгата съм използвал директно или адаптирал български фолклорни мотиви, както и черногорски, румънски, полски, арменски и дори средноазиатски“.

„Първообразът на Елизабет от книгата е моята голяма обич – 9-годишната Елизабет. Тя е не само мое вдъхновение, но и до голяма степен коректив при претворяването върху хартията на специфичното детско мислене и начин на говорене. Елизабет от книгата също е на 9 години, ходи на училище, има уроци и домашни, но мечтае за собствен канал в YouTube и за известността на любимите си влогъри. Една нощ обаче всичко се променя. При Елизабет идва Светещата господарка, която ѝ разкрива, че майка ѝ е много болна. За да я спаси, момиченцето трябва да се отправи на опасно пътешествие във Вълшебния свят, където се намира изворът на Водата на живота“.

Другият главен герой в „Елизабет и тайната на живата вода“ е Боян. Боян е две години по-голям от Елизабет и става неин водач и другар през всичките премеждия и опасности. Вълшебният свят, в който живее Боян, се намира сред звездите, на планета в съзвездието Дракон. Разбира се, пътешествието е немислимо и без специалната екипировка от магазина на добрия Адурдат, който обикновено се появява в облика на старец и под името „дядо Иван“. Дядо Иван е портиер в училището на Елизабет, но в действителност е един от верните служители на древната раса на арвардите, разселила човеците на множество вълшебни светове сред звездите. В края на пътешествието си Елизабет ще се срещне и със змея Ушумгалар, който, както е според българския фолклор, изглежда като огромен на ръст мъж с някои черти на влечуго. Той е сред последните оцелели от Наблюдателите, които арвардите били изпратили сред древните хора, за да ги изтръгнат от варварството и да им дадат първоначалните знания и умения.

На Елизабет й предстои и неприятен сблъсък със самодивите от Буковата долина, които изобщо не са добри и милостиви същества. Ала не са и най-злите. В нашия фолклор има и други, по-опасни и малко познати създания, от които могат да ти настръхнат космите по гърба. И те дебнат Елизабет и нейния другар Боян в своята гора. Елизабет я очакват и други неочаквани срещи, подробности за които няма да издавам.

*****

Няколко думи и за великолепната корица. Тя нарисувана с маслени бои върху платно и е дело на моя приятел художника Александър Алексиев-Хофарт, който прие изключително присърце молбата ми да стане илюстратор на „Елизабет и тайната на живата вода“. Благодаря ти, Сашо!

*****

Книгата ще е налична в разпространителската мрежа и книжарниците от тази събота, 3 октомври 2020 г., както и на страницата на Егмонт България: https://egmontbulgaria.com/…/elizabet-i-taynata-na-zhivata-…

А тук може да прочетете онлайн първата глава от „Елизабет и тайната на живата вода“: https://static.egmontbulgaria.com/…/Elizabeth_PGoliiski_otk…