Пролет пак ни е дошла
Събужда се светът голям
от слънце топличко огрян.
На гости пак ни е дошла,
усмихната и ведра – пролетта.
В ръката носи тя венец
от минзухари и синчец.
Дърветата раззеленява,
по-весело и светло става.
Но Филип знам е най-щастлив.
Той пролетта отдавна чака.
В торбата носи скъп товар,
лопатка, багерче и влака.
На пясъка отвън сега
ще може волно да играе.
Без страх от студ или вода,
тунели дълги ще копае.
Ах, пролет, добре си ни дошла.
Обичаме те всички.
Дървета, храсти и цветя,
и сладкопойни птички.
© malchovci
