За педиатрите и захранването

Когато родих, попитах приятелки и познати за добър педиатър в района. Препоръчаха ми две имена. Не знам защо заложих на Цацова, въпреки предупрежденията, че при нея много се чака. Честно казано, досега не съм съжалила за избора си. Освен в случаите, когато става въпрос за захранване.

Първите 6 месеца Филип бе изключително на кърма. Бях взела решението, че ако имам възможност, ще го кърмя, защото ако това му осигури по-добър имунитет, не ми струва нищо да му го дам! След 6 месец започнах постепенно да включвам храни – първо пюретата от пащърнак, морков, тиква, после дойдоха месните, накрая жълтъкът.

Педиатърката ми обаче следваше една доста по-бавна схема, според която не трябваше да давам куп неща почти до навършването на годинка, при условие, че виждах, че детето иска да яде, не проявява алергични реакции и му е вкусно.

Започнах да променям ритъма, според усещането на Филип и моите собствени. Давах по нещо ново, ако го харесаше и нямаше отрицателна реакция, включвах го в менюто.

Изненадах се, когато веднъж отидохме за една консултация, споменах случайно, че Филип обожава бананите, а тя ми каза със строг тон – банани ли, те не трябва да са в менюто му, още е твърде рано.

Слънчо е почти в края на десетия месец. Изчетох куп литература и навсякъде пишеше, че банан се дава след 6-и-7-и месец… Не го извадих от менюто. Просто наблюдавах реакциите. А той обожава банани.

Давам още кайсии и праскови, добре обелени и нарязани на малки парченца.