Защо децата спират да ни слушат?

Малко от нас обичат някой друг да им казва как трябва да се свърши нещо. Обикновено се чувстваме обидени и ни е досадно. Ами това се случва и с децата:) Само че ние, възрастните, не можем да си тръгнем от стаята на шефа или да ограничим общуването си с хората, които ни дразнят с морализаторските си коментари. А децата могат.

На тях им се налага много по-често да слушат назидателните ни слова. Вярно, може и да сме прави в изискванията си, в желанието си да вкараме детето в правия път и да го направим по-мъдро, но все пак сме досадни…

Психолозите са категорични, че в състояние на стрес няма смисъл да възпитаваме детето и да му четем морал. То няма да ни чуе.

В ситуация на стрес мозъкът ни включва сигнал за тревога. Колкото по-голям е стресът, толкова по-високо вие сирената. И тогава не можем да мислим трезво, не можем да съобразяваме обстоятелствата. Какъв може да бъде този стрес? Различен – от страх от нещо, мъка, болка, през първа любов, дори неочаквана печалба от лотарията. Или както казват психолозите „афектът тормози интелекта”. Затова и когато вие „говорите”, никой не ви чува.

Детето разбира, че сте недоволни, че нещо не е направило както трябва. За него вашето недоволство е невероятен стрес. Привързаността изисква то да се харесва на възрастния, иначе няма да получи помощ и защита от него. Ако възрастният е недоволен, детето си мисли, че той ще го изостави, ще го захвърли, повече няма да бъде неговият татко, майка… И тогава то какво ще прави?
Всичко това се случва на подсъзнателно ниво, външно нищо не се е променило.

Колкото по-ядосани сте, повече викате и се нервите, толкова по-силно бие сирената в главата на детето, че любовта ви към него е застрашена, съответно и то. И точно в този момент вашите доводи, колкото и разумни и полезни да са, губят смисъл. Временно „сигналът” е недостъпен.

„Ти мен чуваш ли ме въобще”, питате ядосано. Не, не ви чуват, трябва да го осъзнаете. Спомнете си как сте се чувствали, когато родителите ви са ви се карали. „Искам да изчезна”, „Сякаш ще ме разкъсат на парченца”, „Толкова ми е лошо”… Така малчуганите описват своите чувства. Малчуганите на 5 години. А как се чувстват малчуганите на година-две можем само да гадаем. При условие, че вие сте целият им свят. Не казвайте, че „това ще ви погуби”. Няма по-страшно нещо за едно дете от перспективата да остане само, без родител… Причинявате му допълнителен стрес.

Просто имайте предвид, че ако детето стои пред вас с червени от плач очи, не мислете, че съжалява за стореното. То дори не осъзнава в момента защо се сърдите. Но усеща, че нещо не е наред и мозъкът му е в силен стрес. И ако вие продължите да се палите, със сигурност ще стигнете до истеричен пристъп.

Ако едно дете постоянно, всеки ден е подложено на критики, заплахи и шантажиране, то ще се научи да се защитава. Ще заключи чувствата си. А това означава, че ще скъса връзката си на привързаност с родителите. Ще се откаже от привързаността. Ако няма привързаност, то родителят вече не е опора и защита. И детето просто ще ви търпи, ще мълчи, ще се прави, че ви слуша, но вие вече няма да означавате нищо за него. Когато порасне, то ще се превърне в циник, за когото няма нищо свято, жесток, склонен към манипулации, неумеещ да съчувства на другите, без емоции и чувства. Такива хора трудно създават семейство. Не признават, че са нещастни, презират семейството и неговите ценности. Това ли искате за своето дете?

Тогава – как да постъпите? Успокойте ситуацията. Оставете детето да се освободи от стреса. И след това поговорете. И когато вече няма сълзи, прегърнете малчугана, гушнете го, обяснете му. Научете се да го слушате. Вслушвайте се в чувствата, думите, реакциите на детето си. Така ще му покажете, че сте до него, че го подкрепяте. А тогава и детето ще ви слуша повече. Защото ще се чувства сигурно, а не стресирано. Когато показвате своята безусловна любов, когато давате своята подкрепа, тогава и правилата се налагат по-лесно и се спазват повече. Опитайте.

Намирайте време за наследника си. Не го оставяйте расте сам край вас. Дори да сте на компютъра, а той на пода с вас. Не сте заедно. Заедно означава да правите нещо заедно – кули от кубчета къщи, магистрали, да четете книга, да рисувате, да гледате филм. Заедно. Не един до друг, всеки със своите занимания, а един с друг. Помислете над това. Струва си, ако искате да имате дете, което разчита на вас, вярва ви, допитва се до вас и ви смята за свой родител.