Детски площадки? Да, ама не!

Властта постоянно обяснява, че се строят нови и нови детски площадки. Прекрасно. Нали знаете, че те се правят с европейски средства? Лошо няма. Лошо е, когато построените площадки поостареят и имат нужда от ремонт и освежаване. Естествено, никой не се сеща да ги погледне, камо ли да ги пооправи. 

Живеем в добър столичен квартал. Имам предвид скъп, знаейки цената на квадратен метър жилищна площ и такса смет и данък сгради. Това обаче нищо не означа, що се отнася до инфраструктура и поддържане. Градинките са занемарени. Някъде плочките отдавна липсват, другаде са превзети от тревата. Люлките са по-стари от мен. Боята се освежава от будни граждани, които се тревожат, че съвременните деца растат в „такава среда“. Тревата се коси от дъжд на вятър, но вместо окосена, изглежда по-скоро на сдъвкана. Рядко се сещат да подрежат дърветата, за смяна на пясъка не смея и да си мечтая! Въобще приказна история с елементи на отдавна изветряла изненада. Т.е. всичко си е напълно закономерно. Няма смисъл да коментирам пъркираните върху тротоарите автомобили и кафенетата, превзели тротоарите, разпростряли маси и кашпи, през които няма как да се мине.

Нищо обаче не може да попречи на малчуганите да се забавляват – нито лунният пейзаж, нито оръфаните катерушки, нито скърцащите люлки. До преди дни. Когато на пързалката се появи надпис „Опасно съоръжение“, закачен с предпазна лента в червено и бяло. А сега де. Тръгнах да оглеждам съоръжението и след дълго обследване все пак открих промяната. Т.е. онова нещо в състоянието му, което досега е липсвало… Беше една пукнатина в долната част на самата пързалка. На пластмасата. Вярно, едно по-пълничко дете би могло да я продъни повече и евентуално да тупне от височина 30 см. Но чак пък толкова! Та защо не заградиха цялата градинка с лента и надписи „Опасно съоръжение“? Фитнес уредите, ситуирани в нея са далеч по-опасни! 

Сега радостта на малчуганите е много по-малка. За разлика от нивото на любопитството. Въпросите „защо е оградена“, „какво й е“, „наистина ли е опасна“ заливат родителското тяло, което трудно може да даде отговор на въпроса „защо някой не я поправи“.

На фона на милионите и милиардите, които се разхищават, какво тук значи една квартална детска градинка. Отговорът е „много“. В Холандия или Испания няма да видите такава дори в крайните квартали, камо ли в по-скъпите. Тази градинка олицетворява цялата ни държава и начина, по който я стопанисваме. Безхаберно. Харчим пари, за да напълним джобовете на определени фирми, които след това нямат ангажимент към стопанисването на изградените от тях обекти.

Жалко за децата ни. Защото именно те растат в тази среда. Свикват с нея. И не, няма да останат да живеят в нея със своите деца. Защо ли?

И с вашите площадки ли е така? Пишете ни, изпратете ни снимки! Нека видим къде общините наистина ги е грижа за децата.