Мама Веси Меси разказва: Как Перушинка спаси от гибел малкия Топчо и го отгледа като свое дете

В голямата гора, която започва в края на квартала на Филип, живеят много птици. Ако минете през тази гора рано сутрин, ще чуете техните песни, които са по-хубави и от най-хубавите произведения, написани от човешката ръка.

Мелодиите се преплитат и сякаш разказват чудни истории за пътешествия и птичи приключения.

На едно от най-високите дървета имаше красиво гнездо, в което се гушеха няколко малки птичета. Това беше гнездото на Перушинка, малка и красива бяла стърчиопашка.

Тя нежно бе покрила децата си с крило, защото усещаше, че във въздуха се носи мириса на приближаващата буря. Перушинка реши, че няма да търси храна, за да остане при малките си, ако бурята стане прекалено страшна.

Дъждът започна да пада на едри капки, които потъваха безшумно в сухата земя. После се усили и заваля така силно, че листата на дърветата клюмнаха надолу под тежестта на водата.

А вятърът духаше силно и разнасяше пръст, клонки и перушина.

След около час обаче небето се поизясни и отвори път на светлината. Гората грейна като преродена.

Ако точно в този момент бяхте минали оттам, щяхте да усетите аромата на дъжда и да чуете дишането на гората – дълбоко и щастливо.

Когато дъждът спря, Перушинка разтвори крилца и кацна на едно клонче над гнездото, за да изтръска водата от перата си и да си пооправи тоалета.

И тогава видя една малка гола топчица, която писукаше ужасено на земята. Това беше Найчо – излюпило се преди дни орехче, което умираше от страх.

Какво се случило след това, ще разберете от книжката с приказки и стихчета на Мама Веси Меси.

Търсете в по-добрите книжарници!