Самочувствието, което е в основата на увереността, произтича от посланията, които родителите ни са ни отправяли, докато сме се учили на нови неща – както при успех, така и при провал.

Ако сте възпитани да отстоявате това, което е правилно, да поставяте граници, да помагате на другите и да търсите помощ, когато самите вие се нуждаете от нея, значи сте имали късмет.

Ако сте достатъчно силни, за да изричате следващите фрази, няма съмнение, че родителите ви са свършили страхотна работа.

„Мога да се справя“

Един от ясните белези за добро възпитание е способността да се изправите пред страховете си и въпреки тях да си кажете: „Ще се справя“ или „Мога да го направя“.

Животът е непредвидим и винаги ще ни изправя пред предизвикателства. За да успеем и да се развиваме като личности обаче, трябва да се научим да преодоляваме страховете си.

Да се довериш на себе си и на собствените си способности е процес, който може да отнеме цял живот, но всичко започва с вътрешен диалог, който ви окуражава, когато се чувствате уплашени или несигурни.

Когато започнете уверено да заявявате пред другите, че сте готови за предизвикателства, те ще ви повярват. Тази увереност, изградена върху преодоляването на трудности, започва да излъчва сила и навън.

Да приемаш трудностите

Уверените хора се научават да вярват, че могат да се справят с трудни неща, и редовно си го напомнят.

Те също така се освобождават от идеята, че трябва да бъдат перфектни, за да успеят. Това им помага да завършват задачи и да трупат самочувствие от самия процес, а не само от крайния резултат.

Справянето с трудностите изисква да черпим от вътрешни сили, които може би дори не подозираме, че притежаваме. Самият акт на преодоляване на препятствия разкрива колко сме способни всъщност.

„Благодаря ти, ценя те“

Лесно е да приемем хората в живота си за даденост, дори и най-близките. Ако родителите ви са ви научили да изразявате признателност, те са ви възпитали като съвестен и внимателен възрастен, който показва на хората, че е благодарен за тях и за техния принос.

Важно е да се прави разлика между признание и признателност. Експертът по лидерство Майк Робинс обяснява: „Признанието е положителна обратна връзка, основана на резултати и представяне. То е свързано с това, което правим. Признателността, от друга страна, е свързана с оценяването на стойността на хората. Тя е свързана с това, което сме.“

Робинс цитира проучване, според което служители, получили признание за работата си, са с 23% по-продуктивни.

Същото проучване установява, че когато хората се чувстват ценени и уважавани заради това, което са, тяхната продуктивност скача с 43%.

Когато казвате на хората, че сте благодарни за тяхната работа, приятелство или партньорство, вие ги цените като човешки същества. Това е сигурен знак, че родителите ви са свършили изключителна работа.

„Аз заслужавам повече“

Родителите ви са били фантастични, ако са ви научили да казвате (на себе си или на другите), че заслужавате повече: повече любов, повече вярност, по-дълбока връзка или каквото и да е друго, за което мечтаете.

Изследователката и авторка Брене Браун споделя, че в основата на пълноценния живот стои едно-единствено убеждение: усещането за собствена стойност.

„Най-голямото предизвикателство за повечето от нас е да повярваме, че сме достойни сега, в този момент“, обяснява тя.

„Достойнството няма предварителни условия. Толкова много от нас съзнателно или несъзнателно са си създали дълъг списък с изисквания: „Ще бъда достоен, ако всички мислят, че съм добър родител… ако успея да запазя брака си… ако печеля повече пари.“

Често забравяме, че любовта към себе си е основата за всички други форми на любов. Не можем да обичаме пълноценно приятелите и партньорите си, без първо да обичаме себе си. Ако си казвате, че заслужавате любов, точно такива, каквито сте сега, значи родителите ви са ви възпитали добре.

Да обичаш и да харесваш себе си

Самоприемането и истинската любов към себе си са ключови за щастието, но има още една, по-трудна за постигане част от пъзела: да харесваш себе си.

Разликата може да изглежда незначителна, но е едно да признаваш собствената си стойност и съвсем друго наистина да харесваш човека, който си. Да се чувстваш истински комфортно в собствената си кожа е рядко и много специално постижение.

Има няколко ключови фрази и навици, които издават, че сте получили добро възпитание. Те не са просто думи, а отражение на дълбоко вкоренени ценности като самоуважение, емоционална зрялост и способност за изграждане на пълноценни връзки с околните.

„Ценя времето, прекарано насаме“

Ако обичате себе си, вие цените времето, в което сте сами, поне толкова, колкото и моментите с приятели, защото се наслаждавате на собствената си компания. Това означава съзнателно да отделяте време за хобитата си и за хората, които ви зареждат с енергия. Това е и знак, че родителите ви са положили усилия да ви покажат, че ви харесват и ценят като личност.

„Съжалявам, не съм разбрал/а правилно“

Използването на тази фраза, когато комуникацията стане неясна, показва, че сте достатъчно уверени в себе си, за да признаете грешките си. Това демонстрира готовност да поемете отговорност за действията си, защото знаете, че една грешка не ви определя като личност. Невинаги е лесно да се разграничим от провалите си, но именно това умение ни позволява да приемем, че те не ни правят лоши хора. Да сгрешиш в дадена ситуация не означава, че си пълен провал – просто означава, че си човек. Способността да се извиниш и да коригираш поведението си занапред е ясен знак, че разбираш, че грешките са неизбежна част от ученето и израстването.

„Благодаря ти, че сподели своята гледна точка“

Да благодариш на някого за неговата перспектива е силен начин да покажеш, че го чуваш и цениш, дори когато не сте на едно мнение. Това е белег, че родителите ви са наблегнали на стойността на общуването и ученето от другите. Умението да изслушваш различни гледни точки и да уважаваш чуждия опит, дори да не си съгласен, е признак на интелектуална скромност и дълбоко уважение към околните. Когато показвате интерес към мотивите на хора с противоположни възгледи, вие демонстрирате истинско желание за разбиране.

„Вярвам в себе си“

Да вярваш в себе си означава да имаш доверие в способността си да си поставяш цели и да ги постигаш.

Също така означава да признаваш, че винаги има място за самоусъвършенстване, което те тласка напред към това да бъдеш най-автентичната версия на себе си. Вярата в собствените сили не се появява от нищото – тя се изгражда с целенасочени действия.

Промяната в мисленето, която ви кара да виждате предизвикателствата като стъпала към растеж, а не като непреодолими препятствия, е ключова.

„Вярата в себе си дава увереността да си поставяме амбициозни цели, да поемаме рискове и да устояваме на трудностите.

Тя мотивира индивида да предизвиква себе си и да търси постоянно усъвършенстване, позволявайки ни да излезем от зоната си на комфорт, да се изправим пред предизвикателства и да превърнем неуспехите във възможности за растеж.“

„Ценя връзката ни“

Да покажеш на хората, че цениш връзката си с тях, е безценен дар, независимо дали става дума за колеги, приятели или романтичен партньор.

Изисква се смелост да кажеш: „Наистина ценя партньорството ни по този проект“ или „Дълбоко ценя това, което внасяш в живота ми като партньор“.

Отделянето на време и внимание, за да изразите признателност, показва емоционална зрялост и сила да бъдете уязвими. Когато казвате на някого колко го цените, вие създавате възможност връзката ви да стане по-дълбока и силна.

„Имам нужда от помощ“

Молбата за подкрепа често противоречи на инстинкта ни да бъдем независими и силни, но това е едно от най-важните умения, на които един родител може да научи детето си. Идеята да се разкриеш и да кажеш „Трудно ми е“ може да бъде толкова притеснителна, че много хора предпочитат да страдат мълчаливо.

В подкаста „Науката за щастието“ професорът по социална психология Ванеса Бонс обсъжда този напълно реален човешки страх.

„Хората са готови на всичко, за да избегнат молбата за помощ. Опитват се да свършат всичко сами, когато често биха могли много лесно да получат подкрепа“, казва тя.

„Хората са по-щастливи да помагат, отколкото си мислим – те изпитват удовлетворение от това. Ние подценяваме колко много им харесва да бъдат полезни.“

Способността да помолиш за помощ е проява на истинска сила, много по-голяма, отколкото повечето хора осъзнават.

Ако често казвате на близките си „Гордея се с теб“, това е ясен знак, че родителите ви са свършили чудесна работа с вашето възпитание.

Тази фраза показва, че можете да признаете постиженията на другите, без да се сравнявате с тях, и да изпитвате искрена радост от техните успехи.

Подобно поведение е доказателство, че сте отхвърлили манталитета на оскъдицата.

Вие разбирате, че да празнувате победите на другите е начин да изпитате радост и да подхраните взаимоотношенията си. Именно тези неща придават смисъл на живота и показват, че сте получили отлично възпитание.