5 съвета, които даваме на децата си, но забравяме да следваме самите ние

От кратки паузи до дълбоки вдишвания, някои прости практики, които помагат на децата да управляват емоциите си, могат да се окажат също толкова полезни и в зряла възраст.

Като възрастни, ние сме склонни да гледаме на ежедневието като на поредица от задължения, често пренебрегвайки емоционалните и физическите си нужди.

Възрастните често пренебрегват емоционалните и физическите си нужди, като се фокусират твърде много върху ежедневните си задължения и изпълнението на различните си задачи.

Прилагането на практики за емоционална саморегулация, често използвани във възпитанието на деца, може да помогне на възрастните да се справят с предизвикателствата с по-голямо спокойствие.

Превантивната почивка преди импулсивна реакция предотвратява бъдещи съжаления и позволява по-ясно мислене по време на напрегнати ситуации.

Оценката на сериозността на проблемите помага за преоценка на трудностите, докато предварителната подготовка за преходи намалява натиска в последния момент.

И накрая, контролираното дишане и задоволяването на основни физически нужди, като сън и хранене, подобряват умствената издръжливост.

Когато едно дете е ядосано, разочаровано или се бори с промяната, ние обикновено се опитваме да му помогнем да се успокои, да признае чувствата си и да погледне на ситуацията по-спокойно.

Но колко често подхождаме към собствените си трудности със същия дух и разбиране?

Като възрастни, ние сме склонни да гледаме на ежедневието си като на поредица от задачи, често пренебрегвайки емоционалните и физическите си нужди.

Както посочва д-р Джеси Голд, доцент по психиатрия в Центъра за здравни науки на Университета на Тенеси, ние се фокусираме толкова много върху това, което трябва да постигнем, че забравяме за човека, от когото се иска да го направи.

И все пак, много от методите, използвани при отглеждането на деца, се основават на принципи на емоционалната саморегулация, които продължават да бъдат ценни, докато остаряваме. Пет от тях могат да ни помогнат да се справяме с ежедневните предизвикателства с по-голямо спокойствие.

Правим си почивка, преди да реагираме

Когато детето изпитва силен емоционален стрес, временното отстраняване от ситуацията може да му даде необходимото време да се успокои. Същата практика може да работи и за възрастни.

В разгорещен спор или особено стресиращ момент, кратката почивка може да предотврати импулсивна реакция, за която по-късно ще съжаляваме.

Д-р Голд описва този подход като превантивна почивка. Не става въпрос за избягване на проблема, а за съзнателно спиране на времето, преди да се върнете към него с по-ясно мислене. Дори една проста фраза като „Имам нужда от няколко минути“ може да създаде необходимото пространство.

Чудим се колко сериозен е всъщност проблемът

В предучилищна възраст децата често имат затруднения да оценят сериозността на даден проблем. Счупена играчка или малка промяна в графика им може да предизвика непропорционално силна реакция.

Нещо подобно се случва и с възрастните, дори и да се проявява по различен начин. Една незначителна грешка на работното място, забавяне или малък неуспех могат да ни занимават с часове, поглъщайки много повече енергия, отколкото всъщност си струва.

Въпросът „голям или малък проблем ли е?“ ни помага да преоценим ситуацията. Това не означава, че подценяваме чувствата си, а че се опитваме да разпознаем кои трудности изискват съществено лечение и кои можем да оставим зад гърба си.

Даваме си време да се подготвим за промяна

Преминаването от една дейност към друга не винаги е лесно за децата. Ето защо родителите и учителите често използват кратки предупреждения за времето: „Ще приберем играчките след пет минути“ или „Ще бъдем готови да тръгнем след малко“.

Според Института за детски ум, предвидимостта и ранната подготовка могат да ограничат напрежението, причинено от тези преходи.

Същата логика може да ни помогне да организираме по-добре собствения си ден. Телефонно известие десет минути преди среща или преди да трябва да изпълним задача ни позволява да променим дейностите без натиск в последния момент.

Тази практика може да бъде особено полезна за тези, които са толкова погълнати от дадена дейност, че губят представа за времето.

Поемаме три бавни вдишвания

„Поеми дълбоко въздух.“ Това е може би един от най-често срещаните съвети, които даваме на дете, когато е разстроено. Но когато самите ние се чувстваме ядосани или стресирани, често забравяме да го приложим.

Бавното, контролирано дишане може да помогне за намаляване на физическото напрежение, което съпътства стреса, влияейки върху функцията на автономната нервна система.

Много от методите, използвани в обучението на децата, се основават на принципи на емоционалната саморегулация, които продължават да бъдат ценни, докато остаряваме.
Едно просто упражнение е да вдишваме спокойно през носа и да издишваме бавно, като повтаряме процеса няколко пъти, без да насилваме дишането си.

Научните изследвания показват, че систематичните контролирани дихателни упражнения могат да помогнат за справяне със стреса. Това не означава, че три вдишвания са достатъчни, за да се справите с всяка трудна ситуация. Те обаче могат да бъдат кратка пауза, която ни позволява да реагираме по-съзнателно.

Не пренебрегваме основните си нужди

Родителите добре знаят, че дете, което е гладно, жадно или изтощено, има по-големи трудности да се справи с фрустрацията и раздразнението.

Възрастните, от друга страна, често продължават дейностите си, като пропускат хранения, ограничават съня или дори забравят да пият вода.

Нашето физическо и психическо състояние обаче са тясно свързани. Гладът, умората и недостатъчната хидратация могат да повлияят на концентрацията, настроението и устойчивостта ни на ежедневен стрес.

Така че, преди да отдадем всяко раздразнение или затруднена концентрация на стрес, си струва да се запитаме дали сме се погрижили за основните си нужди.

Родителството се основава, наред с други неща, на търпение, последователност и разпознаване на техните чувства.

Това са принципи, които не губят значението си с навършване на зряла възраст.

Може би всъщност една от най-съществените форми на грижа за себе си е да проявим малко от разбирането, което смятаме за толкова необходимо за едно дете.