По-малко време навън, по-малко самостоятелност, повече екрани… Днешните деца са изгубили част от свободата си. Тази промяна обаче отразява и тревогата на родителите от външния свят.

Денят, в който Никола Сантолария, ужасен от безпокойство, позволява на деветгодишния си син да отиде сам за хляб, му помага да осъзнае, че днешните деца имат коренно различна връзка с външния свят в сравнение с предишните поколения.

Може би си спомняте времената, когато децата можеха да играят навън, да ходят сами на училище или да яхнат колелото и да изчезнат за часове с приятели, без родителите им да знаят точната им програма или геолокация.

„Всичко се основаваше на доверие“, отбелязва Сантолария, автор на книгата „На помощ, отгледах деца на закрито“ и главен редактор на приложението „Епок“ към вестник „Льо Монд“.

Днес тази свобода изглежда много по-малко възможна

Децата прекарват все повече време на закрито – в стаите си, пред екрани или в организирани занимания.

Тази тенденция буди безпокойство дори у френския Висш съвет по въпросите на семейството, детството и възрастта (HCFEA).

В доклад, публикуван през 2024 г., институцията предупреждава за появата на „поколение деца на закрито“, като констатира, че времето, прекарано навън без надзор от възрастен, и свободната игра намаляват за сметка на частни и затворени пространства.

Феноменът не се дължи единствено на екраните.

Той разкрива и трансформация в родителството – възрастните са по-тревожни и по-предпазливи, а общата тенденция е да се прекарва повече време у дома.

Според данни на HCFEA 97% от учениците в начален етап и 77% от тези в прогимназията са придружавани по пътя между училище и дома.

Защо се стига до тази загуба на самостоятелност?

Според Никола Сантолария факторите са няколко. На първо място е ролята на автомобила в общественото пространство.

„Съществува страх, тревога от колите, свързана с автомобилния трафик, който се е увеличил през десетилетията“, отбелязва той.

Местата за игра са намалели, а децата са все по-ограничени до стандартизирани зони, специално създадени за тях.

Друг фактор са криминалните хроники

Широко отразените в медиите зловещи случаи с деца могат да натежат сериозно върху съзнанието на родителите.

„Всички тези случаи оказват влияние върху родителската психика и помрачават преживяването на родителството“, смята журналистът.

Този страх обаче невинаги е пропорционален на реалните рискове. „Мисля, че скалата на опасностите при днешните родители е леко изкривена“, анализира той.

Улицата може да се възприема като изключително опасно място, докато рисковете, на които децата са изложени у дома, понякога са по-невидими.

„Идеята, че вътре е равно на безопасност, е твърде опростено и невинаги вярно уравнение. Повечето случаи на насилие са вътрешносемейни – децата ги преживяват между четири стени“, припомня той. Към това се добавят и опасностите в интернет.

Стаята като нова площадка за игра

Разбира се, в това детство, прекарано предимно на закрито, екраните заемат централно място. Според Никола Сантолария обаче те са само „симптом на нещо по-мащабно“.

„Разви се своеобразна култура на детската стая“, обяснява той.

Превърната в по-удобно, декорирано и замислено като истинско жилищно пространство, тя предлага вселена, в която детето може да остане с часове.

След това там се настанява и екранът.

„Екранът умножава възможностите за бягство от реалността, докато си стоиш у дома. Имаш усещането, че си свързан с целия свят, без да мърдаш от стола си. Той е и място за опит и учене, не трябва да го свеждаме до затъпяваща дейност“, описва той.

Но този дигитален живот не може да замени преживяванията навън. Важно е да се намери баланс и да не се задоволяваме със затворения свят на дома.

Да закриляш, без да пречиш на растежа

Въпреки че е естествено родителите да се стремят да защитят детето си (бъдете спокойни, не сте сами!), те могат също така да ограничат способността му да стане самостоятелно. „Тази тревожност не трябва да се превръща в болест и да възпрепятства развитието на детето“, настоява Никола Сантолария.

За да дадете малко повече самостоятелност на детето си, можете да започнете с кратко самостоятелно пътуване – да отиде до магазина за хляб или да свърши малка задача. Срещите с приятели също могат да бъдат отлично начало.

„Излизането в група е успокояващо както за децата, така и за родителите“, добавя авторът.

И най-важното – като родители трябва да давате пример на децата си, като самите вие излизате по-често, защото и възрастните водят все по-уседнал начин на живот.

Източник: Никола Сантолария, „На помощ, отгледах си домошари“, издателство „Албен Мишел“