Какво да правите, ако детето отговаря постоянно с „не“
Всички родители са се сблъсквали със ситуации, в които детето упорито отказва да изпълни дори най-простите искания. Често децата демонстрират своята независимост като казват „не“ и това може да бъде истинско изпитание.
Подобни ситуации могат да се превърнат в истински тест за търпение за родителите. Когато зетето ви отговаря постоянно с „не“, това може да ви накара да се почувствате разочаровани, изненадани и дори ядосани.
Защо децата казват „не“
Настъпва период в развитието на детето, когато то започва активно да проявява своята индивидуалност. Те изследват света около себе си, тестват границите на позволеното и, разбира се, откликват на думите на родителите си. Често използваната дума „не“ всъщност може да не бъде възприета от децата и това ги кара да започнат да се съпротивляват.
Интересно е, че едно дете чува думата „не“ около 400 пъти на ден и това може да причини голям емоционален стрес. Когато родителите постоянно забраняват нещо, децата започват да пренебрегват тези забрани, възприемайки ги като част от тяхната игра.
Казването на „не“ без допълнително обяснение помага на децата да разберат, че тяхното поведение е нежелателно. Но не се казва защо това поведение е нежелателно, така че те могат да изберат нов начин на реакция.
Какво чуват децата, когато кажете „Не“
Често неволно насаждаме идеи в главите на децата си с думите, които използваме. Например, когато родителите кажат: „Като дойдем при баба, по-добре не скачай на дивана, защото тя не обича това“, това ще бъде първото действие, което детето ще започне да прави.
Когато погледнете невронауката за развитието на мозъка, разбирате, че децата смятат, че обработката на абстрактни концепции е трудна. Така че думите ви сочат конкретно действие. Мозъците на нашите деца пропускат „не“ и преминават към конкретното действие.
„Не трябва“ и „трябва“ често са задействащи думи, които остават в мозъка на детето. Тези импулси предизвикват истерия, силни емоции и нежелано поведение. Освен това децата чуват не само думите ви, но и интонацията и езика на тялото ви. Така че, когато вашето „не“ е придружено с повишен тон, най-вероятно детето ще се съпротивлява, ще избяга или напълно ще се оттегли.
Как да промените ситуацията
Не прекалявайте с думата „не“. Ключът е да можете да използвате правилно думата „не“. Използвайте го пестеливо и само в сериозни ситуации, свързани с безопасността или здравето на детето.
Бъдете конкретни. Децата реагират по-добре на положителните думи. Например, вместо да кажете „не бягайте“, кажете „ходете бавно, като костенурка“. Това ще създаде по-положителна атмосфера и ще помогне на детето ви да разбере какво искате от него.
Поставяйте условия. Вместо категорично да откажете, опитайте да кажете „След обяда ще има бисквитки“ или „След като приберете играчките, можем да почетем книга“. Това ще създаде усещане за сътрудничество и ще насърчи действие.
Предложете алтернативи. Ако детето ви скача на дивана, кажете: „Можеш да скочиш върху възглавницата на пода или да излезеш навън и да скочиш там“. Това дава възможност на детето да изрази дейността си по безопасен начин.
Уважавайте емоциите на детето си. Когато поставяте граници, детето ви може да изпита силни емоции. Важно е да му дадете възможност да изрази чувствата си, защото това е част от ученето. Подкрепяйте го и му кажете, че всички емоции са важни.
Внимавайте за тона и езика на тялото. Вашите деца не само чуват думите, но и улавят тона и езика на тялото ви. Повишаването на тон или появата на раздразнение може да накара детето ви да се съпротивлява още повече. Опитайте се да останете спокойни и уверени в исканията си.
Не забравяйте, че няма универсална рецепта за възпитание на деца и всяка ситуация изисква индивидуален подход.
