Двете най-чести причини, поради които тийнейджърите не се доверяват на родителите си
Разговорите между тийнейджъри и техните родители често могат да бъдат разочароващи – и за двете страни.
Родителите се опитват да участват, но се сблъскват със стена от мълчание, докато децата избягват откритост, дори когато е трудно.
Въпреки че родителите обикновено имат добри намерения, експертите предупреждават, че тийнейджърите често имат ясни причини да не споделят мислите и чувствата си с тях.
Ето две от най-често срещаните, според съветите на психолози и семейни терапевти.
Страх от осъждане, критика и негативна реакция
Една от най-честите причини, поради които тийнейджърите се затварят от родителите си, е страхът от осъждане.
Ако в миналото са преживели негативни реакции, когато са споделяли нещо лично – като гняв, разочарование или наказание – те се научават, че е по-безопасно да мълчат.
Те са особено чувствителни към тона и начина на комуникация и дори неизказаните очаквания могат да ги накарат да се чувстват неудобно.
Психолозите подчертават, че децата и юношите се нуждаят от чувство за емоционална безопасност, за да говорят честно.
Ако чувстват, че родителят им може да „избухне“, те си мислят, че са виновни, глупави или незрели – отдръпват се.
Вместо да се изправят пред евентуална критика, те предпочитат да мълчат и да се опитат да решат проблема сами или с връстниците си, което не винаги е най-добрият начин.
Родителите често си мислят, че дават съвети от загриженост и опит.
Но ако техният съвет е съпроводен с неодобрение или омаловажаване на проблема („това е нищо“, „когато бях на твоите години…“), посланието, което детето получава, е, че чувствата му нямат значение.
Липса на връзка и активно слушане
Друга важна причина тийнейджърите да мълчат, е усещането, че родителите им всъщност не ги слушат, поне не по начина, по който е необходимо.
Активното слушане означава, че родителят не прекъсва, не налага решения и не прави заключения, преди детето да е приключило с мисленето си.
На практика обаче, поради стрес, умора или бързане, много родители реагират твърде бързо и тийнейджърите остават с впечатлението, че така или иначе не са разбрани.
Освен това, тийнейджърите естествено търсят по-голяма независимост.
Ако чувстват, че родителите им ги възприемат като дете, което не може да взема решения самостоятелно, те ще се съпротивляват.
Доверието не се изгражда само чрез думи, но и чрез начина, по който възрастният слуша и отговаря.
Експертите съветват родителите да се опитат да създадат ежедневно пространство за спокоен разговор, без натиск или поучения.
Понякога това може да бъде по време на споделено шофиране, разходка с кучето или хранене. Важно е да покажете, че сте отворени за всички теми – без осъждане и с много търпение.
