Играчките според възрастта
Какво предпочитат малчуганите, защо чупят и разглобяват скъпи колички и кукли, а пазят и се забавляват с някой стар капак от тенджера…?
Психолозите и педагозите непрекъснато откриват нови възможности за образование и възпитание на децата чрез играчките.
С порастването на детето се увеличава и времето, в което то бодърства, особено през втората половина на деня. Естествено е, когато не спят, децата да търсят общуване или някакво занимание.
Между 2 и 4-месечна възраст детето обича да гледа ярки движещи се предмети. В този период е подходящо да закачите пъстроцветни пластмасови играчки на връвчица или някакво друго приспособление, поставено над детското креватче. Поставете ги достатъчно високо, но така, че малчуганът все пак да може да ги достига, когато направи усилие и се протегне. Може да му предоставите и предмети от бита – лъжички, пластмасови чашки, но не забравяйте, че в края на краищата всичко попада в устата на детето.
Когато е на около 6 месеца, то непрекъснато пипа, държи и “опитва” с уста различни предмети. Ето защо около него не трябва да има вещи, чиято окраска съдържа вредни химични примеси, както и дребни предмети, защото би могло да ги погълне.
Но какви играчки и кога да даваме на детето си? Този въпрос наистина е сериозен.
В семействата, които имат възможност да “поглезят” децата си, често се наблюдава следното: детската стая или “кошарката” е претрупана с всевъзможни играчки, а малчуганът си играе с мелничката за пипер или с дистанционното на телевизора. Родителите изпадат в недоумение и дори понякога се дразнят. Защо старата мелничка е толкова интересна, а скъпоценната Барби се валя самотна на пода? Отговорът е колкото прост, толкова и сложен. Прост, защото предпочитанията на децата към предметите все пак зависят от възрастта им, но колкото по-малко е детето, толкова по-непредсказуеми са предпочитанията му. Сложността за възрастните идва от отсъствието на елементарни психологически познания по проблемите на ранната детска възраст.
През първата година от живота на детето е добре за игра да му се дават топки, кубчета, рингчета и т. н. Все още то не умее да си играе с “образни” играчки – кукли, колички и други подобни. То не е в състояние да си измисля сюжети – например: “мечето ляга да спи” или “куклата се къпе”. В този период се увлича от взаимодействието между предмет и предмет. Ето защо малчуганът безжалостно откъсва покрива на къщичката или влачи за крачето куклата по пода, забавлявайки се как й “хлопат” очичките. Желанието за разглобяване на играчките се обяснява с факта, че тъкмо това е времето, когато детето натрупва практически опит при действията с различните вещи, опознава зависимостите между форма, големина и маса, сменя местата на предметите в пространството.
В този период не е удачно да се подаряват скъпи и сложни играчки.
Едва на втората година детето започва да си играе с играчките, използвайки ги по функционалното им предназначение. Това означава, че то се опитва да храни, мие и облича куклата, да превозва кубчета и пластмасови войничета с камиончето. Детето подражава на възрастните. Прави с играчките това, което големите правят с него или с другите обекти около тях.
Психолозите, занимаващи се с проблемите на детската възраст, са забелязали, че колкото по-малко е детето, толкова по-семпла и недекорирана трябва да е куклата. Те са установили еднакъв интерес от страна на момиченца и момченца към куклите. В играта си децата не обръщат внимание на много големите кукли и на куклите, направени от твърд материал, тъй като ги чувстват неудобни. Най-голям интерес предизвикват куклите с ръст 30-40 сантиметра.
На третата годинка децата навлизат в т. нар. ролева игра – куклата се превръща в тях самите, а те – в мама, татко или чичо доктор. По тази причина е добре куклите, които подаряваме, да са направени от по-меки материали и да има възможност да бъдат преобличани.
Децата около и над 3 годинки обичат контакта с образи на животни. В тази възраст значително се разширява диапазонът на детската избирателност. Малчуганите отдават предпочитания на дивите животни – вълк, мечка, лисица, тигър. Привличат ги и екзотични животни – слон, крокодил, жираф. Децата опознават света на животните чрез преките си наблюдения на живо, от картинките, от играчките. Сега вече е удачно да се подаряват механични играчки – в тази възраст започва интензивният интерес към тях. При поднасянето на играчките никога не трябва да правим гримаси, съпроводени с: “Аууу, виж колко страшен тигър!” На толкова малко дете животното не бива да се представя като застрашаващо дори да е хищник.
Сред играчките особено място заемат животните, стилизирани в човешки облик – слонче с шапка, прасе в палтенце или зайче в гащеризон. Децата могат да ги къпят, да ги водят за ръчичка, да разговарят с тях – т. е. да общуват като възрастните.
А как се отнасят малчуганите към играчки, които наподобяват предмети, използвани в бита (прахосмукачка, ютия, кухненска посуда)? Те са много удачен подарък за момиченца между 2,5 и 3 години.
При играта с тях пред детето се открива чудесна възможност да мие съдове, да ги подрежда в “шкафче” и да върши всякакви други действия, свързани с представата за битов уют. Впрочем момченцата в тази възраст проявяват към играчките, имитиращи домакински прибори, същия интерес, както и момиченцата. И ако малкият юнак с интерес “глади” с детската ютийка или пере дрешките на Котарака в чизми, това не означава, че “мъжкото” у него е слабо развито, а че в игровия свят на детето са намерили отражение едни хармонични отношения на любов и взаимопомощ между родителите му.
По същата логика може да се използва една лека кола, за да се възпитава у момиченцето активност и желание за придобиване на адаптивни умения.
Изследванията показват, че повече от половината деца си избират колата като любима играчка. С най-голям успех в тази възраст се ползват колите със средни размери. Особено привлекателни са тези, чиито врати се отварят и затварят, защото винаги съществува загадката “какво има вътре”.
Има ли разлика в тази възраст (2,5 – 3 г.) между играта на момченцата и момиченцата? Статистиката показва, че момичетата шест пъти по-често прибягват до игра с кукли, а момчетата предпочитат техническите играчки. И въпреки почти еднаквия интерес към куклите от страна на децата и от двата пола се забелязва следното: момиченцата пресъздават с куклата сюжети от битовото всекидневие – хранене, къпане, обличане, докато момченцата превозват куклата с колата си или й строят дом.
25% от децата разиграват много ярки сюжети с играчките си. Важно е да се знае, че сюжетната игра в предучилищна възраст е водещо занимание за децата и то се отразява на вътрешния им свят и интересите, които ще демонстрират по-късно в училище, тъй като изгражда предварителния им емоционален ресурс.
Особен интерес предизвиква телефонът играчка. Защо ли? Ами това е играчка събеседник. Детето наблюдава как възрастните “авторитетно” уреждат взаимоотношенията си по телефона или просто се забавляват с приятелски разговор… и ги имитира. Често детето намира изход от затрудненията, като започва да общува по телефона във въображаема ситуация. Тази играчка му помага да възпроизведе ситуацията “в единия край на връзката”. Слушайки как дъщерята или синът ни си говорят по детския телефон, можем да узнаем какви сме ние самите в тази ситуация. И още нещо: ако се вслушаме в разговора игра на детето по телефона, ще научим за какво мечтае, от какво се бои, кого обича и очаква с нетърпение.
Наблюдения над деца между 1,5 и 3,5 годинки показват следните предпочитания на малчуганите към играчките: най-предпочитани са играчките животни, следвани от играчки, имитиращи битови уреди, колички, кукли, и накрая са играчките, развиващи двигателната култура – топки, обръчи и др.
Във възрастта от 4 до 6 години прекрасна възможност за развитие на пространствената ориентация и координацията предоставят пъзелите. Тази цветна картонена мозайка, състояща се от части, изрязани в различни геометрични форми, предлага и най-разнообразни картинни сюжети. От детски приказки до танкове и животни. Търсейки точното място на всяко парченце от пъзела и напасвайки отделните парченца, децата много добре тренират координацията на движенията си.
Друг подходящ подарък в тази възраст е конструкторът. До предучилищната си възраст децата усвояват три основни аспекта на възприятието: идентификация; сравняване с еталона; моделиране.
При работата си с конструктора децата идентифицират резултата от своето занимание с реалните обекти – например доколко сградата, която са построили, наистина прилича на завод. Освен това овладяват работата по готов модел. Най-важно обаче е, че комплектът за конструиране им предоставя възможност да творят. Играта с конструктор развива способността за съсредоточаване на вниманието и провокира конструктивното и образното мислене. Чрез моделирането се усъвършенстват фините усещания на пръстчетата и способността сътвореният образ или модел да се задържи в паметта. Хлапето се научава да търси определена логика при сглобяването на отделните елементи съобразно крайната цел, към която се стреми. Макар че тук не е най-важен крайният резултат, а изпитваното удоволствие от пипането и боравенето с отделните детайли.
Необходимо е да научим децата си на емоции. Но те не са ли емоционални по природа, веднага ще попитат някои. Отговорът е: не. В автоматизираното ни съвремие малчуганите все по-трудно усвояват емоционални модели.
От изключителна важност за личностното развитие е формирането на т. нар. емоционална интелигентност. Това понятие е въведено за първи път от Питър Саловей и Джон Майер през 1990 г. В този термин се включват следните жизненоважни за развитието качества: съчувствие; изразяване и разбиране на чувства; приспособимост; независимост; настойчивост; дружелюбност; способност за разрешаване на междуличностни проблеми; любезност; способност да се харесаш; чувство на уважение.
Колкото по-добро е нивото, на което детето притежава изброените качества, толкова по-висок е неговият емоционален коефициент. А според редица психолози високият емоционален коефициент се явява по-добра предпоставка за успех в живота от високия коефициент на интелигентност.
Един от най-удачните и успешни начини да възпитаме у детето тези качества е като насърчаваме усвояването им в процеса на игра. Работата на децата е да играят. В общуването си с играчките те изразяват онези емоции, които трудно биха изразили с думи. А основното при формирането на висок емоционален коефициент е малчуганът да се научи да изразява емоциите си.
Д-р Ръсел Баркли, един от водещите експерти по смущения при деца, препоръчва възрастните да изработят своеобразен график, по който в точно определено време да вземат участие в игрите на децата си. Атмосферата, която родителите създават при това съвместно общуване с играчките, трябва да е наситена с ентусиазъм и благоразположение. В никакъв случай не бива да прибягваме до наказания по какъвто и да било повод точно в този момент. Баркли извежда три основни принципа на родителско поведение, които е желателно да бъдат спазвани по време на тази колективна игра:
1. Прибягвайте до похвали за това, което детето е направило. Например: “Колко хубаво си облякла куклата, миличка!” или “Какъв солиден завод си построил, моето момче!” Е, разбира се, необходимо е да сте искрени и да избягвате преувеличени и излишни хвалби.
2. Бъдете съучастник в действията на детето. Изразявайте жив интерес към реакциите му и преразказвайте на глас чувствата, които забелязвате да се появяват у него. Например: “Забелязвам, че ти харесва играта с войниците, но не усещам да желаеш война. Предполагам, че просто искаш да опазиш мира.”
3. Не бъдете назидателни и не “командвайте” детето как трябва да направи нещата. В противен случай не му помагате да развива емоционалния си коефициент – то просто ще отрази вашия свят, а не своя. Помагайте само ако бъдете помолени от него. Вашата роля е да наблюдавате и отразявате това, което детето сътворява, а не да давате наставления.
За детето между 5 и 7 години са подходящи също някои варианти на компютърни игри. Те могат да имат обучителен характер или просто да са развлекателни. В тази възраст децата вече са в състояние да усвояват някои по-сложни алгоритми и с удоволствие се потапят във виртуалния свят на компютърните герои. Когато са разумно използвани, компютърните игри не способстват за изолирането на децата, а напротив – научават ги на широка гама от социални умения. При заниманията с компютъра се усъвършенства емоционалната и мислещата част на мозъка. Придобиват се ключови умения, които по-късно ще са необходими за изучаването на компютърните програми на работно ниво. Правят усвояването на компютърните знания интерактивно, което ще рече и по-привлекателно. Въпреки всичко трябва да се внимава киберпространството да не измести напълно дактилния допир с играчките.
В нашето съвремие се забелязва тенденцията сюжетните игри да отстъпват място на техническите и компютризираните. Това може да наруши равновесието във видовото разнообразие на играчките и според редица психолози създава опасност от уеднаквяване в мисленето на децата.
Ето защо между компютърната анимация и роботчето с дистанционно управление е добре детето ни да поязди и дървено конче.
(Розалина Дочева
По материали от чуждестранния печат)
