Какво ни е позволено да правим?
С всеки ден се убеждавам, че той не само чува какво му казвам, но и прекрасно знае докъде може и докъде не може да се стигне в правенето на бели. Децата ни са прекрасни. Проблемът е, че ние нямаме време да се вслушваме в това, което ни казват.
Какво направих ли? Дадох едно пет. И след този момент се постарах всеки път, когато искам да направи нещо, да попитам за неговото мнение. Да се вслушвам в идеите му. Във въображаемите му приятели.
„- Филип, хайде, спри да се лигавиш и бързо да се облечем!
– Мамо, ами то не можем да се лигавим, не можем да правим бели… Нищо не можем да правим, освен да слушаме.
Мълча.
– Мамо дай една широка усмивка. И едно пет за Филип и мама, които се лигавят. Мама повече, Филип по-малко:)“