Първите ни крачки – момент на щастие
Да ви призная, няма защо да се притеснявате, че детето ви прохожда късно. Това не е признак за забавено развитие. То е като с първото зъбче, първата думичка – всичко се случва индивидуално. Така че бъдете търпеливи и обичайте.
Майка ми разказваше за един лекар, който когато отишла да го пита защо не ми излизат млечните зъби, възкликнал: „Ей, няма угодия! Едни питат защо излизат, други защо не излизат… Ще излязат, няма да остане без зъби!“ Та и с прохождането е така.
Филип започна да пълзи късно – на 10 месеца. Чудех се защо така, но не се бях вживяла в този факт. Четох, че някои родители учат децата си да пълзят. Не го направих.
Смятам, че не трябва да насилваме природата, когато става въпрос за базови неща. И той на 10 месеца съвсем самостоятелно започна да пълзи – по странен за мен начин – един от трите, обясни ми приятелка (не на четири крака, а с преместване на дупето). После 4 месеца се отдаде на пълзенето.
Приятелката ми, която има дете с два месеца по-малко от моя син, момиченце, постоянно ми се караше, че не го оставям да пълзи по площадката и че така никога нямало да се научи да ходи. Е, как да го оставя като площадката е по-зле от кошче за боклук. Залята е с фасове, опаковки от изядени неща, бутилки, дори стъкла…
Не го оставях да се търкаля на земята, нито да пълзи. На 2 години и 2 месеца синът ми направи първите си стъпки, после и крачки. Стабилно, на цяло стъпало. И сега е щастлив, че може да ходи.
Невероятно, нали! И аз съм щастлива. От факта, че проявих търпение и го оставих сам да реши кога е готов да мине на следваща база. Не купихме проходилка, защото повечето саттии и коментари са против тези помощни средства. Една приятелка ни подари проходилка, която обаче се бута напред като количка. Опитвах се да му покажа как да се изправи и да я бута, после се отказах. Постепенно той откри, че може да го прави и че така се придвижва из къщата, и започна да му харесва.
Децата най-добре знаят кое кога са готови да направят. Няма смисъл да ги насилваме, безпокоейки се за тяхното развитие. Просто трябва да ги обичаме. С останалото те се справят повече от блестящо, когато са готови.
