Проучване: Майчината любов в детството оформя характера, успеха и благополучието в зряла възраст
Любовта, която получаваме от майка си в детството, влияе положително на нашата личност, училищния ни успех и бъдещите ни кариерни постижения. Начинът, по който една майка се свързва с децата си, любовта, която им предава, и близостта, която изгражда с тях, влияе върху начина, по който те растат, и отчасти определя тяхната личност, както и успеха им като възрастни.
Това показа проучване, публикувано в списание American Psychologist, което подчертава, че отглеждането на деца с любов може да окаже положително влияние върху успеха им в училище, по-късно в живота и на работното място, както и върху здравето и общото им благополучие в зряла възраст.
Проучването, в което са участвали над 2230 еднояйчни близнаци от Обединеното кралство, изследва връзката между майката и детето в периода от петата до десетата година на детето, анализирайки как родителското поведение е повлияло на развитието на така наречените „големи пет“ личностни черти на осемнадесетгодишна възраст: екстраверсия (или интроверсия), приятност (или суровост), психическа откритост (или затвореност), съвестност (или безгрижие) и емоционална стабилност (или невротизъм).
Резултатите ясно показват, че децата, които са получили най-много любов от майките си, са станали по-отворени, осъзнати и мили млади хора в сравнение с тези, чиито майки не са били толкова грижовни и любящи.
Съвестността в частност е черта, която е силно свързана с благополучието и успеха в образователната и професионалната сфера. От друга страна, черти като екстровертност и емоционална стабилност изглежда зависят повече от други фактори, екологични или генетични, като например приятелства и житейски опит.
„Нашето изследване показва колко е важно да разберем как различни фактори, включително генетика, родителски взаимоотношения и житейски опит, работят заедно, за да ни оформят в хората, които сме“, обяснява водещият автор на изследването, професор по психология в университета в Единбург, Жасмин Верц.
Разбирането, че начинът, по който се отнасяме към децата си, оставя следи (положителни или отрицателни) върху тяхната личност, е важно, за да можем да действаме по подходящ начин, не само като родители, но и като общество.
Да насърчаваме привързаното родителство, да помагаме на семейства с финансови затруднения, да улесняваме достъпа до лечение за майки и бащи, страдащи от депресия. Това са стъпки, които могат да допринесат за подобряване на отношенията между родители и деца.
„Подпомагането на родителите да осигурят позитивно родителство също така намалява неравенствата в житейските постижения, свързани със социално-икономическия статус, семейната динамика и други фактори на околната среда“, заключава Верц.
