Възрастните, които като деца никога не са били наказвани, често използват тези изрази
Начинът, по който едно дете е възпитано, до голяма степен оформя поведението му като възрастен. Думите, които човек използва, често разкриват много за неговото детство.
Дисциплината помага на децата да израснат като успешни, уравновесени личности, които умеят да контролират себе си и не се смятат за по-важни от другите.
От друга страна, липсата на дисциплина може да породи чувство, че човек има право на всичко, което пожелае — и именно затова му е трудно да се справи с отказ или неуспех.
Когато такива хора не получат това, което искат, те често реагират с определени фрази, които издават вътрешния им свят…
„Не е честно!“
Хората, които като деца не са били дисциплинирани, често казват, че нещо „не е честно“, когато нещата не вървят в тяхна полза. Тъй като не са се сблъсквали с последствията от действията си, те развиват силно чувство, че заслужават всичко, което поискат.
„Очакването винаги да получаваш каквото искаш и раздразнението, когато това не се случва, е доста лоша черта“, обяснява психологът Мери Ан Литъл.
„Прекомерните изисквания вредят на всички видове взаимоотношения и рушат както интимните, така и повърхностните връзки.“
„Защо аз трябва да го направя?“
Липсата на дисциплина в детството често води до липса на отговорност в зряла възраст. Такива хора трудно приемат последствията от действията си и често смятат, че някои задачи не са тяхна работа.
„Без последователност в правилата и без подходящи последствия младите хора трудно осъзнават връзката между действията и резултатите си“, обяснява екипът на Arise Society.
„Това води до объркване и липса на посока.“
„Ти си виновен/виновна!“
Хората, които като деца не са били дисциплинирани, често не развиват чувство за отговорност.
Затова за неуспехите си обикновено обвиняват другите. Това е защитен механизъм, който им позволява да избегнат неприятните емоции.
„Обвиняването на другите е форма на избягване на вината“, казва консултантката Кейти Кандарис-Вайнер.
„Както и други защитни механизми, то служи за бягство от емоционален дискомфорт.“
„Прекаляваш!“
Опитът да се омаловажат чувствата на другите е типичен за хора, които не умеят да регулират собствените си емоции.
Тъй като им е трудно да се справят със своите реакции, те възприемат чуждите като „прекалени“.
Дисциплината учи на уважение към границите и чувствата на другите, а липсата ѝ прави това почти невъзможно.
„Кой си ти, че да ми казваш какво да правя?“
Тази реакция произтича от чувство за самоправедност и проблем с приемането на авторитет.
Такива хора не са имали възможност да научат как се поема отговорност и как се решават конфликти по здравословен начин.
„Не ме интересува как се чувстваш!“
Това изявление ясно показва липса на емпатия и убеждението, че светът им принадлежи.
Хората с такова мислене трудно изграждат здрави взаимоотношения.
Децата, които не са били дисциплинирани, никога не са се научили да се справят с фрустрацията — всичко им изглежда прекалено натоварващо.
Те често имат трудности с приятелствата, защото не умеят да уважават правила и ограничения, а тази черта ги следва и в зряла възраст.
