Защо трябва да има камери в детските ясли и градини. Според мен…
Пиша това не защото съм майка на един младеж, който скоро ще навърши две години и посещава държавна ясла, а защото през последните дни темата стана много жежка и ме човърка отвътре да кажа какво мисля.
Записах Филип в системата за кандидатстване с идеята, че там ще се чувства добре и защото смятам, че детето трябва да расте сред себеподобни. Иначе нямам проблем с гледането – майка ми може и иска да го гледа чак докато стане на 3. Аз обаче се противя. Първо, защото бабата много глези, второ, защото посещаването на подобно заведение води до по-добра социализация, до придобиване на някои навици и трето – там има ред и дисциплина, в добрия смисъл на думата. Не съм си и представяла, че няколко месеца по-късно ще започна да си задавам въпроса дали леличката не го бие (от известно време започна да се удря по главата, когато му се скарам, явно е видял някой друг да прави същото – но откъде, освен от яслата?), дали въобще се храни, дали не го оставят мокър и наакан (като тръгне на ясла, три дни по-късно дупето му е подсечено, когато го оставям вкъщи, всичко си е наред)…
Ето затова искам да има камери – и в яслите, и в градините, и в училища. Когато липсва самосъзнание, трябва да има наблюдение и известна доза страх, за да се спазват правилата. Искам да има и психотестове, обучения, обновяване на средата и пособията.
Вие знаете ли вашето дете какво прави през целия ден в яслата – с какво го занимават точно и как? Дали не гледа по цял ден телевизор? Или има време за игри, за полезни неща, за рисуване…
Появи се и тезата, че леличките и сестрите в яслите и градините получават прекалено малко пари, а работата им била изнервяща, отговорна и заслужавали повече. Сигурно е така. Но това е друга тема. Тема, която трябва да бъде отнесена към съответните институции. Освен това ниското заплащане не би трябвало да бъде оправдание за лошо свършена работа. Още повече, че имайки предвид стандарта в България, заплащането хич не е толкова ниско. Има лелички и сестри, които си вършат перфектно работата. Децата ги обичат, не искат да си тръгнат. Съответните групи имат фейсбук страници, на които се публикуват снимки от деня или от различни активности – театър, рожден ден, на родителите се организират срещи, работи се по програми, които се качват на сайтовете на детските заведения… Т.е. явно заплащането не е основният фактор. Щом има хора, които работят това със сърце, значи тези, които не се справят, трябва да си отидат. И да се стимулират тези, които искат да работят точно това, не заради парите или заради някакъв друг страничен фактор, а защото обичат децата.
Всяка професия е важна, отговорна и заслужава достойно заплащане. И на медицинските сестри, и на учителите, и на шофьорите, и на санитарките, и на диспечерите… Всяка професия изисква лоялност, сърце, отношение. Ние все пак сме хора, не роботи.
Един господин бе коментирал пост във фейсбук, че докато приемаме леличките за обслужващ персонал, така щяло да бъде… Ами те са обслужващ персонал. Всички сме такива. Обслужваме обществото. Жената в пощата е обслужващ персонал, санитарката е обслужващ персонал, лекарят – също. Обслужва гражданите. Защо влагаме лош смисъл в думите? Няма лошо да си обслужващ персонал. Всяка работа заслужава уважение и трябва да бъде добре свършена. Затова ти се плаща. Малко-много, това е друга тема. Когато си подписал трудовия си договор, ти си се съгласил да изпълняваш съвестно съответните трудови задължения.
Не е хубаво в сърцето на родителя да се насажда съмнение. А в моето то вече е покълнало. Съмнявам се, че не се грижат добре за детето ми. Кой може да ме упрекне в това? Историите, които се разказват, са потресаващи. Мнозина не смеят да се оплачат, защото всички знаем, че приемът е труден, понякога невъзможен. А мама и татко трябва да работят. Защото системата и стандартът ни не ни позволяват мама да си стои вкъщи и да гледа детето. А и щом се стигна дотам родители да използват записващи устройства, значи е настъпил моментът за промяна. На условията и системата. Не виждам друг вариант. Иначе – няма лошо да увеличат заплащането на хората, които се грижат за децата ни. Както и на всички нас, работещите в БГ. Няма лошо да ни се повиши стандартът. Но по-високият стандарт не означава по-голяма отговорност, нито по-добро отношение. И случаите от редица страни с по-висок стандарт го доказват.
