10 неща, които не трябва да забранявате на децата си
Да се хранят самостоятелно. Разбира се, вие винаги ще направите това по-бързо и чисто, но нали за да се научат да го правят добре, те трябва да започнат отнякъде? Опитвайки се да задържат храната на лъжицата или вилицата, за да я хапнат, те се чувстват големи, съсредоточени, важни. Какво е една изцапана блузка пред щастието на малкия герой, който иска да каже „Мога и сам“?
Да ви помагат. Често казваме „Остави, ще го излееш“ или „Недей, ще го счупиш“… Няколко години по-късно пък ще кажем „Нищо не иска да прави сам\а“. Детето трябва да се чувства необходимо. То с ентусиазъм ще ви донесе дрехите до пералнята, ще ги извади, когато са готови, ще полее цветята, ще избърше столчето си. Още по-важно е да получи от вас похвала за стореното. Затова винаги искайте помощ от малчугана и отделете минутка-две, за да му възложите някоя задача. Няма да съжалявате.
Да рисуват. Малко са родителите, които позволяват на децата си да рисуват. Причината – ще се изцапат, ще надраскат стените, ще докосват химии… Всичко това може да бъде избегнато, ако изберете подходящо място, което лесно можете да почистите, оставите детето по дрехи, които позволяват да бъдат изцапани и му осигурите нетоксични материали. Творчеството, особено рисуването, е много важно – то не само развива въображението, но дава възможност на детето да изрази емоциите си чрез правилния начин. Рисувайте заедно, тълкувайте рисунките му.
Да се разсъбличат вкъщи. Често децата свалят дрехите си, а ние се притесняваме, че ще се разболеят. За половин час нищо няма да им стане, просто имат нужда да си отдъхнат от дрехите, които носят.
Да тичат, крещят и скачат у дома. Т.е. активно да изразяват емоциите си. Да, това е начин за тях да се отпусна, да изразят емоциите си, да изхабят енергия. Особено, ако са по-живи и темпераментни. Позволете им да бъдат себе си поне у дома. Възпитание трябва да има, но то е за улицата, детската граина, болницата, обществото. У дома могат да бъдат по-диви и свободни.
Да лазят по площадките. Не прекалявайте с фрази като „Ще паднеш“, „Не бягай“, „Ще се удариш“… По-добре ги научете да се катерят и пързалят така, че да не падат, вместо да им забранявте всичко интересно. Те опознават света, пълни са с енергия и сили и искат да го направят. Предупредете ги за неприятните резултати, помогнете им да ги избегнат, но не им забранявайте активностите. После на детето ще му бъде по-лесно да се приспособява и в живота.
Да играят с водата. Оставете ги да пляскат, да се мокрят, разбира се, под ваш контрол. Играта с водата е невероятен източник на знания и щастие.
Да пипат и разглеждат вещи, които могат да бъдат счупени. Ако въпросният предмет не е опасен за детето, не му се карайте, че го е докоснало или счупило. Аналитичният им ум просто търси „истината“ за нещата от живота. Просто обяснете защо не трябва да се хвърлят и какъв е резултат. Децата помнят много и разбират кога са постъпили лошо.
Да изказват мнение. Децата са пълноценни личности със своите мисли, желания, капризи. Разговаряйте с тях като с равни, вслушвайте се в тях, ще видите колко бързо ще минете на „една вълна“.
Да гледат филмчета. Уви, те растат тук и сега, а ние живеем във времето на технологиите. Важно е да бъдат запознати с всичко, за да могат да бъдат конкурентноспособни и за да не се чувстват различни от връстниците си. За тях новите филмчета са като новините и сериалите за нас. Ако им ги забраните на 100%, детето може да се затвори в себе си. Просто подберете филмчета, които според вас са подходящи. Можете да ги обсъждате заедно, да търсите примери и от живота.
