4 грешки, които допускат родителите на тийнейджъри: Те превръщат децата в бунтари
Отглеждането на тийнейджъри е един от най-трудните периоди в родителството – децата са по-малко склонни да слушат и по-нетърпеливи да бъдат себе си.
Макар че родителите често имат най-добри намерения, някои от техните реакции и модели на поведение могат неволно да насърчат бунтарско поведение.
Психолозите посочват, че начинът, по който възрастните общуват с подрастващите, може да окаже ключово влияние върху това дали един млад човек ще се отдръпне, ще се съпротивлява или ще се чувства подкрепен и чут.
Според различни експерти и съветници, това са четири често срещани грешки, които родителите несъзнателно повтарят и които могат да тласнат тийнейджърите към бунт.
Прекомерен контрол и липса на доверие
Родителите често си мислят, че могат да „държат тийнейджърите си под контрол“ със строги правила и надзор, но терапевтите предупреждават, че подобен подход често има обратен ефект.
Тогава юношите се чувстват лишени от доверие и естествено започват да тестват границите си, търсейки пространство за независимост.
Вместо да се създава сътрудничество, има криене, лъжа и съпротива – точно това, което родителите се опитват да избегнат.
Омаловажаващи чувства и преживявания
Когато тийнейджърите изразяват емоциите си, а родителите им ги отхвърлят с коментари като „няма нищо“ или „ще видиш, когато пораснеш“, това изпраща посланието, че чувствата им нямат значение.
Психолозите казват, че това подкопава доверието и насърчава отдръпването или изразяването на фрустрация чрез бунтарско поведение.
Тийнейджърите имат нужда да се чувстват чути и разбрани, без да се омаловажава това, през което преминават.
Постоянна критика без подкрепа
Когато родителите се фокусират изключително върху това, което не е наред с тийнейджъра – оценки, поведение, облекло – без да му предоставят емоционална подкрепа, детето може да започне да чувства, че никога не е достатъчно добро.
Според експерти, този модел често води до бунт от отчаяние, тъй като тийнейджърите започват да вярват, че никога не могат да угодят на родителя си, така че спират да се опитват.
Очакване на послушание без обяснение
Изказвания като „защото аз така казах“ може да са ефективни при малки деца, но у тийнейджърите предизвикват съпротива.
Юношеството е етап, в който младите хора търсят смисъл и автономност, така че е важно те да разбират причините за решенията си.
Ако родителите не предлагат обяснения, а изискват сляпо подчинение, децата са по-склонни да изберат непослушание като начин да изразят волята си.
