Уроци, които не се преподават в училище: Как израстването с домашни любимци влияе върху развитието на децата
Децата, които растат с животни, се научават да разпознават емоциите без думи по-рано.
Нашите домашни любимци не обясняват кога са уплашени или щастливи, но го показват чрез поведение и телесни сигнали.
Според изследване, публикувано в списание Anthrozoös , този вид контакт е свързан с по-високи нива на емпатия и по-добра емоционална грамотност при децата.
Тези деца са по-склонни да разпознават чувствата у другите и е по-вероятно да реагират с разбиране, а не с импулсивност.
Присъствието на животно в дома влияе и върху социалните умения
Децата с домашни любимци показват по-голяма откритост в общуването и по-малко социално отдръпване.
Изследвания от университета в Кеймбридж показват, че грижата за животните е свързана с по-добро сътрудничество, по-голяма отговорност в групи и по-лесно установяване на взаимоотношения с връстници.
Животното често се превръща в тема на разговор, но и в безопасна точка, чрез която детето се учи да се свързва.
Физическите ползи също са значителни, особено в семейства с кучета
Разходките, играта и редовните упражнения стават част от ежедневието, без да е необходима допълнителна мотивация.
Според проучване, публикувано в Pediatrics, децата, които растат в домове с кучета, е по-вероятно да отговарят на препоръките за ежедневна физическа активност.
Това се отразява на телесното тегло, издръжливостта и цялостното здраве, особено във време, когато заседналият начин на живот става все по-често срещан.
Контактът с животни също има успокояващ ефект
Изследване в Journal of Pediatric Nursing показва, че присъствието на домашен любимец може да намали нивата на стрес и тревожност при децата.
Физическото докосване, рутината и чувството за свързаност намаляват кортизола и повишават окситоцина.
Това допринася за по-голямо чувство за сигурност и стабилност, особено по време на промени или емоционален стрес.
Отговорността, която идва с грижата за животно, е различна от тази, която научаваме чрез правила и наказания. Тя е практична и непосредствена.
Детето вижда какво означава грижа в реално време и научава, че действията му имат последствия.
Това създава чувство за отговорност, което не се основава на страх, а на връзка и загриженост към другия.
Също така, все повече изследвания показват, че ранното излагане на животни може да повлияе положително на имунната система.
Излагането на по-широк спектър от микроорганизми в детството може да намали риска от определени алергии и астма. Противно на старите предположения, че животните са основната причина за тези състояния.
Израстването с животно не е предпоставка за здравословно детство
Но е фактор, който създава условия за по-дълбока емоционална стабилност, по-голяма грижа и по-присъстващ живот.
В един свят, който често е твърде бърз и твърде шумен, животното в дома носи ритъм, който учи детето на нещо просто, но съществено. А именно, че връзката се изгражда всеки ден, с внимание и постоянство.
