Любопитно е да знаете: Защо училищата въвеждат отново ръкописния текст?

В Nature е публикувана любопитна статия. Оказва се, че през последните петнадесет години в световен мащаб се наблюдава странна тенденция.

Училищата масово изоставят преподаването на ръкописен текст.

Финландия, Швейцария, куп щати в САЩ… Логиката е ясна: защо да се занимаваме с ръкописен текст, когато имаме клавиатура?

А сега настъпва обрат на 180 градуса.

Една по една, държавите въвеждат отново ръкописния текст в учебните си програми. Защото науката е проговорила.

Мозъкът работи по съвсем различен начин, когато пише на ръка

Неврологът Карин Харман Джеймс от Университета на Индиана провежда експеримент.

Деца, които все още не са можели да четат, са научили букви по два начина – някои са писали на ръка, други са писали на клавиатура.

След това са били поставени в ЯМР скенер и са им били показани буквите.

„Пишещите“ деца са активирали същите области на мозъка, които възрастните използват при четене.

Ръчното писане буквално създава невронни модели за разпознаване на символи.

Норвежки учени са се задълбочили. Одри ван дер Меер и нейните колеги поставили на децата електродни капачки и наблюдавали мозъчната им активност.

При писане на ръка те наблюдавали пикове в центровете за памет и учене. При писане на клавиатура тези области били безшумни.

Между другото, някои училища в Норвегия напълно преминали към таблети.

Шестгодишните деца ги получават в първия учебен ден. Резултатът? Учителите се оплакват: децата пристигат във втори клас и едва държат молив.

Има и нещо друго интересно. Изследователката Вирджиния Берингер установила, че от четвърти клас, курсивът осигурява предимство в скоростта на писане и грамотността в сравнение с печатните букви.

Сложните двигателни модели – бримки, връзки, наклон – осигуряват допълнително обучение за мозъка.

Ван дер Меер формулира принципа просто

Мозъкът работи на принципа „използвай го или го загуби“. Фините двигателни умения са като тренировъчно устройство. Прибери го и губиш нещо важно.