Не умее да се брани?

То лесно се оставя на манипулациите на другите и не знае как да защити интереса си, но няма причини това да продължава все така.

Не всяко дете е „роден лидер“. Повече са тези, които се оставят другите да ги водят и никога не протестират, заради второстепенната си роля.

Неспособността на вашето дете да изрази личността си ви тревожи. Безпокоите се, че тя ще го вкара завинаги в кожата на жертва на останалите. Но това няма да се случи, ако му помогнете.

В училище

По време на междучасието то става лесна плячка на съучениците си.

В училище малките тирани проявяват безпогрешно чувство към тези, които лесно биха се оставили да бъдат премазани от техните провокации. Плахият поглед и несигурната походка на детето го издават като „идеалната жертва“. Останалите знаят, че то няма да се защитава. А вие се питате от какво е породена неговата пасивност. Може би вашето дете не смята, че агресивното поведение е позволено, тъй като това противоречи на възпитанието, което получава вкъщи. Вие го учите, че хората трябва да са внимателни един към друг, че в случай на проблем трябва да се разговаря, а не да се налита на бой. Детето ви прави заключението, че на всяка цена трябва да избягва конфликтите.

Как да му помогнете? Време е да му обясните, че всяко правило има изключение. Че е редно човек да се защитава от тези, които не уважават другите и се държат нахално. При това не е необходимо да се достига до хулиганство и излишна злоба. Просто става дума за законна защита от чуждо посегателство. Освен това детето ви с гордост ще разбере, че когато се изправя решително очи в очи с нападателите си, те бързо загубват своята мощ и арогантността си. В резултат агресията към него постепенно ще изчезне, а то ще спечели по-добро самочувствие.

Сред приятелите

Все моето дете става обект на подигравки и лоши шеги, а в игрите за него остават неблагодарните роли.

По всичко изглежда, че детето ви е готово да приеме всичко от страна на приятелите си, за да не изпадне в изолация. Най-вероятно то смята, че не е достатъчно интересно за останалите и няма привлекателни качества. Защо самочувствието му е толкова ниско? Възможно е причината да се корени в най-ранното му детство. Ако проявявате недоверие към него, това може да го е довело до идеята, че не е способно да извърши нищо със собствени сили. Друга възможност е скромността, липсата на самочувствие и плахостта да са семейни черти, които детето постепенно е „попило“ от атмосферата вкъщи.

Как да му помогнете? Избягвайте да го питате непрекъснато: „Защо се оставяш другите да те водят за носа?“ Това още повече ще засили чувството му за провал. По-добре се опитайте да му отредите централна роля в семейството. Например, насърчавайте го да говори пред всички на масата – това ще го увери, че мнението му има значение за останалите и че това, което казва, е интересно. Похвалете го за талантите му, независимо от областта, в която те се проявяват – спорт, музика, учение, хумор, майсторене… Обяснете му, че при тези негови качества приятелите му ще го обичат и без да им дава закуската си по време на междучасието.

С братята и сестрите

То е вечният губещ в „боевете“ между братя и сестри, а когато го нападат словесно, никога не знае как да отговори.

В ролята му на губещ най-вероятно няма нищо случайно. Ако е най-голямото дете, възможно е да му се дават наставления да отстъпва на по-малките. И обратно – в семействата с култ към първородния наследник по-малките сякаш се чувстват задължени да се подчиняват. Ако детето е забелязало, че когато се проявява в ролята на губещ, родителите са подчертано нежни към него, има вероятност то напълно съзнателно да си избира такава позиция, която го сближава с тях чрез състраданието им.

Как да му помогнете? Първо запитайте себе си какво във вашето поведение може да предизвиква това неравенство между децата ви. Винаги съществува вероятност причините да са дълбоко вкоренени у самите родители. Понякога те отреждат на някое от децата си ролята, която е трябвало да изтърпяват в собственото си детство. Ако ви е трудно да приемете това, поговорете с партньора си, с близки роднини и приятели. Така със сигурност по-лесно ще прецените какво можете да промените в отношението си към децата и така да заздравите отношенията на равенство между тях.