Детското възпитание: какво не трябва да правим
Ражда се малчо. И родителите вече са натоварени с важна мисия – да направят от него човек. Да расте здрав, умен, успешен, щастлив. Искаме децата ни да страдат по-малко, да бъдат обградени с любов, признание и уважение. И точно заради това се заемаме още от ранното детство да учим на „добро” наследника си и да се опитваме да коригираме, изкореняваме и пресичаме всичко „лошо”.
И често забравяме, че поведението, състоянието и уменията на малчо зависят не толкова от нашата намеса, правилно или грешно възпитание, а от възрастовите периоди, кризи и външните ситуации, в които детето ни попада.
Много родители следват магическата формула – ако детето не се приучи отрано (отучи), то така ще си останат нещата завинаги.
Смучи си палеца? Веднага търсим начин да го отучим. Защото то ще свикне и няма спасение!
На четири години не се интересува от буквите? Търсим методики за ранно развитие, учим, изпитваме. Защото после ще бъде късно…
Спи заедно с нас? Веднага трябва да престане!
Когато е на две-три години капризничи, изпада в истерия пред хората? Търсим начин да решим проблема.
Във втори клас забравя уроците си? Не може така, иначе и на 15 ще е заплес…
Скъпи родители, нито едно дете няма да прави това, което не е актуално за възрастта му. Децата растат и се развиват, и се променят спрямо етапите на развитие. И ако не насилвате ситуацията, след време всичко, което ви е притеснявало, ще отмине от само себе си. До голяма степен намесата на родителите няма особен смисъл. Запомнете това.
Просто трябва да ПОЧАКАТЕ.
И детето само ще започне да се държи така, както на вас ви се иска. Без да е необходимо да хабите нерви, да се вълнувате, да полагате усилия. Ако семейството се е преместило в друг град, любимото животинче е починало или родителите се развеждат, нормално е детето да загуби интерес към уроците. То има нужда от цялата си сила и енергия, за да се справи с преживяванията си.
Бунтовете, противопоставянето на тригодишните няма да останат за цял живот. Просто период в живота им. Те се учат да показват воля, да правят избори. Грубостта и мрачното настроение също са временно явление.
Не бързайте да се месите, да променяте, да поправяте. В най-лошия случай ще причините невроза, нарушение на развитието, нервно изтощение.
Повтаряйте си по-често „И това ще мине” и ще стане точно така. Времето е невероятен учител и лечител. Насладете се на родителството, на децата си във всяка възраст, и разберете, че има сили и събития, които са неподвластни на нашата родителска воля!
