Мама може всичко!

Не, това не е надъхваща фраза за уморени родители. Това е истината. Мама може всичко. Особено, когато трябва да подкрепи своето дете, когато трябва да му осигури добър живот, когато трябва да го спаси от нещо или някого.

Мама може всичко. По всяко време на денонощието.

Независимо дали връзва панделки или сглобява лего от милиони части.

Ако някой ми беше казал, че ще спя два-три часа в денонощие и ще бъда щастлива, нямаше да му повярвам.

Ако някой ми беше казал, че вместо да си купя новата рокля на витрината, която гледам от месец, ще взема меча на Дарт Вейдър, нямаше да му повярвам.

Ако някой ми беше казал, че ще заливам от смях с четиригодишния си син, стигайки до хълцане, нямаше да му повярвам.

Ако някой ме беше казал… И какво, ако беше?

Животът е прекрасен. И се измерва в години, играчки, решения за това какъв иска да стане той, какво обича, какво не харесва, с кого си играе. Измерва се с моментите на споделяне, на учене, на възмъжаване, на порастване – за двете страни.

Мамо, ти колко ме обичаш? Колкото оттук до Луната? И повече…

Той е най-големият ми подарък. най-голямата ми сбъдната мечта. Чута молитва.

Няма нищо по-хубаво от това да го имам в живота си.

За тези четири години се научих да не ми пука за счупените чаши, разсипаните чинии, надрасканите мебели. Приех думата „дупе“ като най-милото обръщение. А парченцето „дупе“, което получавам преди лягане за най-голямата награда.

Научих се да не обръщам внимание на околните. Да пазя интересите си. Да се боря за времето си.

Той ме научи на много неща.

Те са нашето минало, настояще и бъдеще. Те са нашето по-добро Аз. Те са онова, което искат да бъдат. Ние просто трябва да ги подкрепим. По пътя им напред и нагоре към опознаването на света.

И въпреки неразбориите в държавата, образованието, здравеопазването, ние сме тези, които трябва да стегнем юмруци и да заблъскаме системата, за да направим път на тези след нас.