Наказанията – как „да“ и как „не“ трябва да се случват?

Не забравяйте, че наказанието трябва да бъде в отговор на провинение, не на емоции!

Обяснете причината за него. Преди да накажете малчугана, винаги обяснявайте каква е причината. Ако той не я разбере, наказанието ви е абсолютно безсмислено.

Бъдете принципни. Ако вчера сте наказали за нещо дребно, днес не си затваряйте очите, защото вече не боли главата и сте в добро настроение… Много лош подход. Детето не разбира за какво бива наказано и за какво не, губи ориентация. Това пък провокира стрес и тревожност.

Физически наказания? В никакъв случай! Всяко физическо наказание е насилие, а в насилието, както знаем добре, няма място за любов. Ако вас са ви възпитавали с шамари, това не е повод да прилагате метода и върху децата си. Защото той никога не дава добри резултати. Физическите наказания водят след себе си морални и психологически проблеми в бъдещия живот на детето. Затова, ако наследникът ви се е провинил, използвайте по-демократични способи, които ще му помогнат да осъзнае вината.

Не отлагайте наказанието. Ако не сте го приложили веднага след провинението, няма смисъл да го правите след седмица.
Разделяйте наказанията от поощренията. В никакъв случай не си вземайте обратно подаръците, които детето е заслужило с доброто си поведение или успехите си, заради някое провинение. Не е логично, не е и правилно. Детето трябва да знае и да разбира, че подаръците са били заслужени, а фактът, че е сбъркало сега, означава, че няма да получи нещо в бъдеще…

Не манипулирайте чувствата му. Целта на наказанието е детето да анализира поведението си и да си направи съответните изводи, а не да бъде унизено, обидено или шантажирано.

Не наказвайте публично. Направете го на четири очи. Така няма да създадете проблеми със самооценката му.

Не изисквайте твърде много. Всеки греши, а понякога родителите изискват прекалено много. А детето не разбира какво точно се очаква от него. Винаги преди да наложите наказание, отчитайте възрастта и психологията на наследника си.

Критикувайте постъпката, не детето. Никой не иска да чуе, че е „лош човек“, защото всички ние правим грешки. Личната обида наранява и създава чувство за обида и огорчение. Вместо това, кажете „тази постъпка не е добра“. Децата чувстват разликата.