Първите сополи на Филип – чувствам се виновна…

Когато носът на сина ми текна, сърцето ми спря да бие. Казах си: „Леле, колко лоша майка съм. Насила разболях детето.“

Предната вечер се беше наакал, аз свалих панталонките да ги запера, а после вместо да се приберем, отидохме до една приятелка – беше ни приготвила дрешки и старото столче за хранене на нейния малък палавник Антонио.

Разходих дотам Филип по голо дупе, само по един памперс. Вярно, беше с чорапки и увит с одеало, а и ходихме с кола, но все пак… Проблемът си беше налице. Сополите течаха като река – бистри и безкрайни.

И сега изпаднах в паника. Първо, защото досега Филип не беше имал сополи. И второ, щяхме да пътуваме за Великден. Налагаше да намеря бързо решение.

Писах веднага на две приятелки. Едната – с две деца, първото от които вече почти на 4, а другата работи във фирма, която внася хомеопатия за деца. След това изчетох каквото имаше в нета.

И накрая отидохме до аптеката. Купих само витамин С и физиологичен разтвор за носа. След две-три кърмения, няколко дремки и няколко ампули сополите секнаха. Успокоих се.

Но вината остана загнездена в сърцето ми:) Бях доволна от бързото решение и се надявах следващите сополи да не дойдат бързо.