Тормозът в училище: Кои тийнейджъри са потърпевши и какво може да се направи

Тормозът в училищата и онлайн отдавна не е просто „единичен случай“, а се превръща в системен проблем, засягащ все по-голям брой подрастващи.

Ново проучване разкрива, че рискът за определени групи деца да попаднат в този омагьосан кръг е значително по-висок, а последствията могат да бъдат сериозни.

Днес всеки пети тийнейджър признава, че е бил обект на тормоз

И не става въпрос само за обиди в училищните коридори, а за психологически натиск, кибертормоз, изолация и загуба на усещането за сигурност. Това съобщава изданието SheKnows.

Тормозът не само се разпространява, но и често следва цикличен сценарий: тези, които са били тормозени, с времето могат сами да започнат да тормозят други.

Изследване, публикувано в научното списание Child Psychiatry & Human Development, е обхванало над 37 000 тийнейджъри на възраст между 12 и 17 години.

Резултатите показват, че най-уязвими към тормоз са тези, които:

• Имат ниски доходи в семейството
• Имат увреждания
• Идентифицират се като ЛГБТК+
• Страдат от затлъстяване

Важно е да се разбере, че тези подрастващи по-често се оказват не само в ролята на жертви, но и в ролята на агресори, или и на двете едновременно.

Учените говорят за опасна закономерност: преживеният тормоз увеличава вероятността тийнейджърът сам да започне да се отнася зле с другите.

Това не се дължи на „лош характер“, а на:

• Травма и опит за възвръщане на контрола.
• Липса на умения за справяне с конфликти.
• Социална изолация.

Именно затова борбата с тормоза не трябва да се изразява в наказания, а в работа с причините.

Това означава, че проблемът не засяга „малцинство“, а цяло едно поколение.

Ефективната превенция на тормоза изисква комплексен подход: работа с нагласите на учениците, подготовка на училищния персонал и активно участие на родителите.

Сред ефективните стратегии са:

Програми за социално-емоционално обучение: Те учат децата на емпатия, управление на емоциите и разрешаване на конфликти.

Ясни правила и последствия: Училището трябва да има строга политика на нулева толерантност към тормоза.

Подкрепа за жертвите: Осигуряване на достъп до психолози и създаване на безопасна среда за споделяне.

Работа с родителите: Информиране и включване на родителите в превенцията.

Основната цел не е конфликтът, а увереността, че правилата наистина работят за конкретното дете, а не съществуват само на хартия.

Тормозът не калява и не „учи на живот“

Той оставя следи върху самооценката, психичното здраве и доверието в света.

Да се говори за него открито, с факти и емпатия, е първата стъпка към промяна, защото безопасната среда за тийнейджърите не е привилегия, а основна потребност.