Трябва ли да четем приказки на децата?
Защо са им на децата приказки? Може би е по-добре да ги учим директно с примери от реалния живот, да им четем и разказваме за истински събития?
Психологът Анна Скавитина е убедена: колкото по-рано започнем да четем приказки на детето, толкова по-добре ще се развива то. Нека разберем защо!
Много произведения, особено приказките и митовете, носят скрити послания, които могат да бъдат обяснени чрез психоаналитични теории, като се разглеждат героите и сюжетът на историите.
В детските приказки, както и в митовете, има сюжетни обрати с дълбок смисъл, които помагат за усвояването на важни уроци.
Изследователите на литературата често използват идеите на Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Мария-Луиза фон Франц и Бруно Бетелхайм, за да покажат как приказките могат да повлияят на развитието на децата.
Една от най-важните развиващи идеи в приказките е да научат децата да улавят явни и скрити смисли, да разбират себе си и другите, и да виждат, че освен съзнателното съществува и нещо скрито, тайно, несъзнателно.
Това, което децата виждат и четат, влияе положително на развитието на тяхната психика
Чрез приказките, които им се четат, а по-късно четат и сами, те започват да улавят и възприемат символичния и метафоричен език. Научават се да виждат в приказната гора непознатото и да възприемат отровната ябълка като желание да се открие или скрие истината.
Развитието на детската психика и мислене е процес на усвояване на начини за разпознаване на скрити идеи.
Без способността да използват символи и скрити значения в историите и света, децата не биха могли бързо да възприемат информация и да напредват в познанието.
Карл Юнг, изтъкнат изследовател на дълбините на нашата психика, отбелязва, че децата са способни да забелязват и най-малките детайли, описани в разказа.
Приказките не само не вредят на растящия детски ум, но и му показват, че нещата не са повърхностни и че всичко, което виждаме или чуваме, има пластове отвъд непосредственото разбиране.
Да, приказките не само проповядват на децата идеи за мир и любов, но и им показват, че човечеството може да бъде зло и жестоко.
В замяна обаче обещават тържеството на справедливостта – но всеки трябва да работи и да премине през сложни героични изпитания, за да получи желаното. Юнгианският аналитик Валтер Одайник пише статия, посветена на приказката на Шарл Перо „Синята брада“. Той твърди, че задълбоченият поглед върху тази история разкрива как психиката на човек не се е сринала от видяното насилие, а е успяла да узрее и да се развие, да види последствията от своите действия, да укрепи мисленето и разбирането си за света.
Всички приказки помагат за задълбочаване на представата на децата за устройството на света
Дори възрастните, не само децата, могат да използват приказките, за да разширят знанията си за заобикалящата ги действителност.
Например, в приказката на братя Грим „Хензел и Гретел“ децата усвояват идеята, че не всичко е такова, каквото изглежда. Те виждат, че красивата къщичка от хляб, захар и сладкиши всъщност е дом на зла вещица. Хензел и Гретел опознават суровата реалност на света – това е жизненоважен урок, който много деца трябва да усвоят в ранна възраст, но не буквално, а символично, преминавайки през тези уроци във въображението си, без да бъдат подлагани на реални страдания.
Приказките са създадени и са оцелели през вековете, за да предадат на детето разбиране за универсалните човешки проблеми. Те предават идеи на безброй поколения, за да ги вградят във всеки един от нас.
Приказките служат и за обучение на децата на правила за поведение
Четейки най-популярните приказки, децата започват да подражават на идеите, изобразени в сюжета, и на самите герои.
В приказките не само се сбъдват желания, но и се насърчава развитието на емпатия. Дори най-жестоките истории влияят на социализацията, формирането на важни умения и отзивчивото отношение към чувствата на другия.
Детските приказки могат да се използват за разбиране на емоциите и развитие на въображението, за да може светът да бъде изследван по-дълбоко. В своето въображение децата могат да се видят как живеят в приказка и се отправят на най-различни луди приключения.
Приказките помагат на децата да разберат, че постиженията са възможни чрез силата на въображението
Умение, което ще им бъде от полза през целия живот.
Съвременната история за Хари Потър, който отива във вълшебно училище и извършва невероятни подвизи, стана толкова популярна, защото децата се възхищават на приключенията му.
Те също искат да ходят на училище с интерес и да решават проблемите си с помощта на въображението.
Успехът на детските приключенски истории показва желанието на малчуганите да видят как най-смелите им мечти се сбъдват и сами да си направят изводи.
Приказките се превръщат в своеобразна схема за житейския път на човека.
Това не означава, че приказката предопределя съдбата, а по-скоро, че избираме онази история, която отразява нашата същност.
За децата е важно да четат и да си представят множество различни сюжети, които разглеждат най-големите им проблеми и начините за тяхното преодоляване.
Те трябва да наблюдават как героите побеждават своите въображаеми демони, за да се научат да побеждават и своите собствени: страхове, тъга, омраза, гняв, алчност и т.н. Децата се учат да се справят с вътрешните си конфликти и тревоги, като се упражняват чрез приказните герои.
Често главният герой в приказките е аутсайдер
В българските приказки това е най-малкият брат или сиракът.
Чрез него децата виждат, че и най-слабият може неочаквано да успее, ако е добър и съобразителен.
Те започват да разбират, че да си „слаб“ не означава непременно да си по-лош. Това са, както е модерно да се казва днес, мотивационни истории.
Неслучайно повечето приказки започват с тежки житейски ситуации: смъртта на майката, остаряването на бащата цар. Това отразява най-големите страхове на детето – загубата на близки и смъртта, които в ежедневието се проявяват в ирационални страхове от тъмното, гръмотевиците, вятъра, животните или насекомите.
Възрастните често не знаят как да реагират на тези детски прояви и предпочитат или да не им обръщат внимание, или да се карат на децата. В приказките, напротив, най-страшното се превръща в тема за непринуден разговор и се предлагат начини за разрешаване на детските тревоги. Така например всеобщото желание за вечен живот намира израз в края на много приказки – „и заживели щастливо до края на дните си“.
Те утвърждават, че животът с друг човек може да бъде толкова емоционално близък и топъл, че страхът от смъртта изчезва или губи значението си.
Приказките помагат на човек да приеме сложната си психика и вътрешен свят, вместо да бяга от себе си и от трудностите.
Важно е родителите да разберат, че приказките не са просто празни вълшебни и развлекателни сюжети. Те дават надежда, че можем да се научим да преодоляваме всякакви проблеми в живота си, дори и все още да не ги осъзнаваме.
Възприемането на тези истории дава на децата увереност, че дори ситуацията да изглежда безизходна, едно умно и находчиво дете може да се погрижи за себе си и да оцелее.
Приказките проникват в подсъзнанието на детето и там пускат корени
Децата не забелязват веднага идеите или концепциите, но в тях се създава основа за разбиране на устройството на света.
Приказките са жизненоважни за детския ум, защото му позволяват да види различни начини за възприемане на света от различни култури, дори и да не разбира тези идеи съзнателно на възрастта, в която ги чува.
Когато родителите четат приказка на детето си, те самите невинаги разбират всичките ѝ детайли. Не бива да променят края или да съкращават „нежелани“ действия на героите, тъй като те носят важен смисъл.
Ако някоя приказка плаши детето, не настоявайте да я четете. Ако пък то е готово да слуша една и съща история всеки ден в продължение на месец – четете я. Явно чрез нея детето се опитва да изясни нещо важно за себе си.
Колкото по-рано започнем да четем приказки, толкова по-големи са шансовете децата да бъдат по-добре развити и да научат повече за заобикалящия ги свят.
Ако обществото позволи на децата да четат приказки, ще получим по-чувствително и дълбоко поколение. В дигиталната епоха всичко се разбира не чрез текста, а чрез подтекста.
Да научим децата си да разбират скритите смисли е важно умение, което, колкото и да е чудно, може да се усвои именно чрез възприемането на приказките.
