Кризата на третата година – всяко зло за добро
Няма нищо стресиращо в това, което се случва с вашето малко съкровище. Да, то напоследък проявява характер. Не ви слуша, иска да прави нещата само, но това е съвсем нормално. Вашето дете расте.
Все по-често ще чувате „Аз“ и „Аз сам/а“. Все по-често ще трябва да проявявате търпение и да изчаквате наследника си сам да обуе обувките си, да облече панталона или якето, да ви донесе чантата. И колкото и бързо да трябва да излезете, не му отнемайте правото на самостоятелност.
През първите три години от своя живот малчо е опознавал света, свиквал е с него. И сега е настъпил моментът да обобщи целия натрупан опит и да развие нови черти на характера.
И ако досега, гледайки се в огледалото, той е казвал „Това е Филип“, сега казва „Това съм аз“. Осъзнава, че на снимките е именно той, а не просто някакво дете…
Променя се отношението му към света. Малчо вече иска да се доказва, да изпробва силите си, възможностите си. И има нужда от самостоятелност. А вие, мили родители, трябва да му я дадете. Колкото и да не ви се иска понякога…
Може да се бунтува срещу наложените правила и рамки. Но така вашият наследник гради своята воля.
Променя се и отношението му към вас. Вие вече не сте просто човека, който го гушка, топли и дава храна, вие сте обект на подражание. Вие се превръщате в идол, в съвършения образец. Затова внимавайте какъв пример давате!
Как да постъпите в рисковите моменти? Спокойствие, само спокойствието ще ви помогне. Запазете го. Изчакайте сълзите, истерията и тръшкането да спрат. Не се карайте, не викайте, не наказвайте. Просто бъдете спокойни и изчакайте бурята да отмине. Дайте възможност да детето да прави грешки. Така то ще върви по своя път. При децата, които са били ограничавани от родителите си и наказвани, се наблюдават нарушения в развитието – стават неуверени, затворени, с чувство за вина.
Когато кризата отмине, вие отново ще видите своето дете. Само че пораснало, развиващо се като самостоятелна личност със своите желания, мечти и стремежи.
