Любопитно изследване разкрива парадокс на родителския пример
Бразилски учени от Университета в Сан Пауло откриха интересна закономерност: децата копират заседналия начин на живот на родителите си само, ако те са неактивни.
Когато родителите се движат достатъчно, връзката изчезва.
В проучването са участвали 182 деца на възраст от 6 до 17 години и техните родители (161 майки, 136 бащи).
Всички са носили акселерометри на бедрото си в продължение на седем дни. Устройствата са записвали всяко движение и период на почивка.
Родителите са разделени на две групи. „Активни“ – тези, които са натрупали 150+ минути физическа активност със средна интензивност на седмица (препоръка на СЗО).
„Недостатъчно активни“ – всички останали.
Резултатите се оказали интересни.
Всички групи – деца, майки, бащи – прекарват по 8-9 часа на ден в седнало положение. Това е много. Но най-интересното се случи с корелацията.
Когато майките са неактивни, децата им копират седящото поведение – силна статистическа връзка.
Когато майките отговарят на нормите за активност, връзката изчезва. Децата все пак седят много, но вече не копират майчините навици.
С бащите картината е подобна, макар и връзката да е по-слаба. Неактивен баща – детето го копира. Активен баща – корелацията изчезва.
Д-р Диего Кристофаро, ръководител на изследването, обяснява: когато родителите поддържат активен начин на живот, децата са по-малко склонни да седят дълго време.
Но това не означава, че децата автоматично стават по-активни – просто спират да копират сляпо.
Механизмът не е ясен. Възможно е активните родители да създават друга атмосфера у дома.
Или просто не седят с часове до децата си, давайки им пример.
Може би става въпрос за общ подход към възпитанието – активните хора организират по различен начин семейното време.
Проучването има ограничения. То е моментна снимка, а не дългосрочно наблюдение.
Семействата сами са се съгласили да участват – възможно е те да не представляват цялата популация. Резултатите от Бразилия може да се различават от тези в други страни.
Но изводът е интригуващ. Активността на родителите действа като защитен фактор. Тя прекъсва веригата „седящ родител – седящо дете”. Не гарантира, че детето ще бъде активно, но поне премахва лошия пример.
За общественото здравеопазване това е важно. Вместо да се опитваме да накараме децата да се движат, може би си струва да се фокусираме върху родителите.
150 минути активност на седмица – това са 20 минути бързо ходене на ден. Не е толкова много, за да предпазим следващото поколение от копиране на вредни навици.
