Мариана: Човек трябва да успява да открива щастието в малките неща

Мариана Станчева-Славчева е прекрасно слънчево момиче – майка на малкия Борислав, част от интересния проект „Лицата на града”. Посреща ме с усмивка в дома си. На дивана кротко спи котаракът Мачо. Говорим си за това как се чувства, как се възпитава мъж, какво обичат да правят заедно с мъжа до нея –тв водещият Деян Славчев-Део, и сина им Борислав, кой е по-строг родител от двамата и готова ли е за идването на новия член на фамилията.

 Какво е щастието за теб?
– Всичко.

Чувстваш ли се щастлива?
– Да. Майка винаги ми е казвала, че човек трябва да успява да открива щастието в малките неща. Откакто тя си отиде, оценявам всяка едно нещо, което получавам. И разбирам, че нямам причина да не бъда щастлива. Имам покрив, имам семейство, всички са здрави, имаме храна на масата. Това е най-важното. Не е важно колко пари имаш в портмонето и каква кола караш. Разбира се, не може без пари. Но може и с малко, може и с много. Щастлива съм. Че Боби е здрав, че това малко същество се движи вътре в мен, дава ми знак, че е добре, щастлива съм, че Деян има стабилна работа и всичко, каквото сме си пожелали, се случва.

Ти си дете от смесен брак, това било ли е някога проблем?
– Имала съм моменти, в които не съм се чувствала добре, моменти, в които са ме обиждали, заради цвета на кожата. Сменила съм четири-пет училища, докато си намеря точното, в което да се чувствам удобно. Но съм имала и и позитиви. Отказвали са ми работа, заради цвета на кожата, но пък и много пъти са ме наемало точно, заради това че съм различна с идеята, че екзотичният ми вид ще привлече клиенти…

Смяташ ли, че с годините сме станали по-толерантни?
– Не мисля, че сме толерантни. Ние сме тесногръди. За щастие има хора, които са по-широко скроени и учат децата си, че цветът на хората няма значение. Имам приятели, с които сме близки от години. Имам и такива, на които семейството им е било категорично против. Не разбирам как за 28 години нищо не се е променило! Майка и татко са се разделили точно заради това – тя е била бяла, той тъмнокож, и двете семейства не са били съгласни с връзката им.

Съвсем скоро ще станеш майка за втори път, готова ли си?
– Дали съм готова… Психически – донякъде. Още, когато родих Боби, знаех, че искам да имам и второ дете. Малко трудно се получи, защото се оказа, че имам проблем със съсирването на кръвта. При първата бременност не знаех за този наследствен фактор, но пък всичко мина много лесно. Боби е бил буквално дар от Бога, защото при този проблем може да се стигне и до фатален край за бебето. Сега се пазя повече. Очаквам го с нетърпение. Само ако може да не бърза… Да изчака още два месеца 🙂

Ти и работиш – как съвместяваш ангажиментите?
– Опитвам се да правя нещо от вкъщи. Работим над сайта с една приятелка. В момента се опитваме да създаваме качествени статии, да представяме популярните личности у нас по по-различен начин. Работата изисква доста движение, срещи. А аз не мога да си го позволя. На този етап изпращам имейли и търся реклама. Но след като се роди бебето, ще се включа много по-активно в проекта.

А баткото очаква ли идването на бебето?
– От момента, в който разбрах, че ще ставам отново майка, му говоря за това, подготвям го. И ако сега го попиташ къде е бебето, ще ти го посочи. Ще го целуне. Но, според мен, въобще не знае какво точно ще се случи. Притеснявам се, че ще има силна ревност, защото ние двамата имаме силна връзка. Съвсем скоро – преди месец, тръгна на ясла. И за първи път аз се отделих за една седмица, а Деян ми разказа, че е било доста трудно. Вечер се е събуждал и ме е търсил. Свикнал е много с мен. Не знам… Той ще бъде почти на три, когато бебето се роди. Но все още е бебе в някои отношения. Гушкаме се, храним се, иска да се поглези… И мисля, че ще е малко трудно.

На какво се опитваш да го научиш?
– Държа да ме слуша. Да разбира защо трябва да стане така, както аз или тате казваме. В някои случаи се получава от първия път, в други – по-трудно и бавно. Първото, на което го научих, е да не хвърля храната на земята, когато се е нахранил. Беше на една година, току-що проходил. Учим се да бъде търпелив. Когато не може да сглоби моста и количката не тръгва по правилния начин, започва да плаче и блъска. И се опитвам да му обясня, че трябва да е по-търпелив. Един от най-големите проблеми е с прибирането на играчките. Но успяваме да го излъжем – започваме да броим и така ги прибира… Опитвам се да го уча и на разбирателство.

Кой е по-строг от двамата? Ти или Део?
– Аз. Баща му по никакъв начин не може да му се скара. Случвало се е един-два пъти, но то е било в моменти, когато вече нещата излизат от контрол. Мама е лошата. От една страна е нормално, защото с мен е 24 часа в денонощието, с тати е 5 часа – разбирам Део, че не иска да му се кара, когато са заедно…

Део помага ли?
– Много. В момента почти цялата грижа за детето се пада на него. Много добър баща е. Играе си с него, забавляват се. Пуска прахосмукачката, защото се оказа, че дори това не мога да правя, заради бременността. Аз пускам пералнята – той простира, готвя. Разбира се, така ще е до раждането 🙂

Какво обичате да правите, когато сте заедно?
– Напоследък много рисуваме. С бои. Това ни е последната страст. Много добре му се получават картините. Всички ги пазим и сме решили да ги рамкираме и да ги сложим в детската стая. С моливи и флумастери не ни се получава. На масата в хола е неговата малка работилница, където той прави различни неща. Свирим на пиано. Говорим на английски – много му се отдава. Обича да ходи в парка и да кара колело.

А Боби как се разбира с котарака?
– Вече се разбират. В началото беше голяма борба. Мачо ревнуваше. Затова поживя малко в Банско. Имаше два-три доста рискови случая, когато беше одраскал Боби лошо, близо до окото. Но сега се стараем ноктите на

Мачо да е са винаги изрязани, а Боби да не го закача много. Котките са животни със специален характер, те си мислят, че са господари на дома и трудно допускат нови хора. А Део има специална връзка с Мачо, отгледал го е от бебе. Позволяваше му много волности, които сега сме поограничили. Научихме го да не драска дивана, да не прави бели, да не се качва на масата, докато се храним…

Удовлетворена ли си?
– Да. Няма по-хубаво от това да отглеждаш децата си в една по-млада възраст. Не мисля много какво ще правя след три или пет години. Сега се наслаждавам на този момент. Чувствам се добре. Какво ме очаква… Не знам. Но съм сигурна, че ще е хубаво!

текст: Веси Петрова
снимки: Цветана Бонева и Соня Тракийска