Не наранявайте детето с думи

Някои думи причиняват на децата повече вреда, отколкото шамара. Не ги изричайте…

„Баща ти е само един неудачник”

Защо се изричат: С тях майката изразява недоволството, което храни към бившия си съпруг. Детето всъщност става получател на думи, предназначени за бащата. Конфликтът между съпрузите се прехвърля върху единствения присъстващ в момента около майката – детето. То приема тази реплика за себе си, защото майката я адресира към него.

Какви са последиците: Да се каже на едно дете, че баща му е неудачник, все едно да му вещаете, че ще има същата съдба като негов приемник. Ефектът от тази фраза е, че се обезценява важна за детето фигура, на която то разчита за израстването си. Възниква въпросът какво ще се случи, ако тази „опорна точка“ бъде изтрита за детето. То може да изпита цяла гама от чувства, стигащи до мъка и отчаяние, може да се затвори в себе си, за да избегне страданието, да престане да слуша и да приема думите на майка си.

Как да ги избегнете: Ако вече сте изпуснали тези думи, по-добре е да се върнете на темата и да признаете, че сте го сторили под влияние на гнева. Важно е да преместите акцента върху брачните отношения, за да не дискредитирате бившия си съпруг в качеството му на родител. Да кажете „моя мъж” вместо „твоя баща” е спасителен вариант. Да споделите горчивината, която сте изпитали като съпруга, ще позволи на детето да не се чувства лично нападнато. Така му оставяте и свободата да има собствена гледна точка.

„Ако не ме слушаш, ще те оставя и не ми пука”

Защо се изричат: Тази забележка често се изплъзва срещу деца, които се влачат с неохота към училище или се мръщят, когато трябва да напуснат дома на приятеля си и да се приберат. За родителя това е ултимативна заплаха, защото той знае, че детето малко или много осъзнава изоставянето като нещо страшно. Желание да „зарежеш” детето изразява почти всеки родител, особено в моменти на отегчение или раздразнение. Не е необходимо да се мислете за садисти. Тези „желания” за щастие са без реални последици.

Какви са последиците: Всичко зависи от честотата на заплахата. Ако родителят я използва по няколко пъти на ден, детето ще й отдава все по-малко значение, защото е установило, че няма реални последици. Контекстът също има значение: детето започва да разбира, че в напрегнати моменти думите са непремерени. Тонът на гласа също е важен: например, ако е сприхав, но топъл, детето няма да вземе казаното на сериозно. Детето би се травматизирало повече от повтарящите състояния на дестаблизация у родителя, отколкото от изолираната заплаха, без реални последици.

Как да ги избегнете: „Казах го в пристъп на гняв, иначе нямаше да го кажа. Може да си помислим куп неща, които не бихме сторили. Следващия път като се нервирам, ще се опитам да не казвам това. Така е по-добре.” Това е възможност и за детето да научи, че съществуват разлики между това, което се мисли, което се казва и което се върши.

„Престани да ядеш така, ще станеш шишко”

Защо се изричат: Казани от майката, тези думи отразяват собствените й безпокойства по отношение теглото. Всъщност тя говори сама на себе си. Различно е, ако тези думи са казани от бащата. Тогава те намекват за негативно отношение към физиката на момичето и съмнение в потенциала й да стане привлекателна жена.

Какви са последиците: Изречени от бащата, тези думи могат да имат особено разрушително действие, ако детето е в пубертета. Злополучната фраза, употребена дори един единствен път, има много голямо значение, ако идва от важен за детето човек – родител, гадже, най-добра приятелка. Някои млади момичета могат да развият анорексия, вследствие на стимулант като този.

Как да ги заместим: Ако злото вече е сторено, необходимо е да последва веднага извинение: „Съжалявам, бях изнервена, загрижена съм за теб и не успявам да го изразя по подходящ начин. Бих искала да се харесваш самата ти, ето какво бихме могли да направим…” Ако момичето е качило килограми, право на родителите й е да я посъветват, но без да описват мрачно бъдеще, а като й припомнят някои диетични правила.

„Още една дума и ще те напердаша”

Защо се изричат: Чувството на нервност е в резултат на неприятностите, натрупани през деня, но вечер отнасяме у дома: „Ще те напердаша” е една от най-често употребяваните фрази, чувани хиляди пъти. Те лесно ни идват наум, но не е задължително да се стига до реални действия.

Какви са последиците: И в този случай всичко зависи от честота на заплахата и от какви действия е последвана. Вие предупреждавате детето, че ако прекрачи границите, ще бъде натупано? Няма нищо толкова ужасно в това, стига наказанието да бъде умерено, да не е извършено с цел да причини болка, и детето е било предупредено. Това не е същото като ударите, които валят във всеки един момент, безпричинно, или още по-лошо – ударите по лицето или с помощта на пръчката. Тогава се отнася за физическо насилие, което е недопустимо.

Как да ги заместим: Пердахът, дори и само като заплаха, не е най-доброто решение. По-добре поемете в друга посока, кажете например: „Преди да преминем към пердаха, ти предлагам да се разделим за малко. Ти отиваш в стаята си, аз ще си поема въздух за 5 минути”. Или предупредете детето: „Тази вечер съм в много лошо настроение, затова не ме нервирай“. Да си възрастен, означава да не допускаш насилието, като се дистанцираш и демонстрираш по-отговорно поведение.

„Ти си непоносим, ти си нищожество”

Защо се изричат: Тези думи най-често прокънтяват, когато детето се върне в къщи с бележник пълен с отчайващи оценки, или пък зареже някой от извънучилищните занимания или спорта, които е започнало. Родителят казва тези неща от непредпазливост, защото е разтревожен, разочарован и се опитва да се защити от ситуацията, като атакува. Това е една от най-разпространените психо атаки, почти банална, и родителите я допускат, без да си дават сметка за последиците.

Какви са последиците: Детето, което чува да му го наричат „кръгла нула”, се залавя за думата. Това е изключително брутален израз, защото идва като квалификация на личността. Използването на глагола „съм, бъда” носи поражения за идентичността на лицето, към което се отнася. Този вид насилие засяга изключително много децата, в период, когато търсят опора, за да конструират идентичността си. Ако детето ги чува често, особено в ключови моменти, когато има нужда от помощ, тези забележки могат наистина да разрушат доверието в себе си.

Как да ги заместим: Докато изразявате негативна критика, винаги замествайте глагола „съм” с „имам”. Това ще доведе до поставянето на въпроса за поведението или резултата, не за личността. „Имаш лоши резултати в училище” няма нищо общо с „ти си лош”: детето няма да бъде наранено и може да приеме безболезнено истината. Всичко това дава възможност за прогрес.