Откъде се появяват комплексите

Има много истина в думите на Антоан дьо Сент-Екзюпери, който казва, че „всички ние сме родом от детството“. Именно в тази невръстна възраст се формират много от чертите на характера, създават се част от жизнените сценарии, особеностите на поведението и, разбира се, комплексите, които могат да променят коренно съдбата ни.

Какво са комплексите? Откъде се вземат? Какво влияе на формирането им?
Комплексите са изопачена представа за нас самите, за нашите личностни и физически качества. Често се формират още в детството, когато детето е много по-уязвимо и няма достатъчен жизнен опит да се защити, да противостои на критиките на възрастните, които са неговите авторитети.

Комплексите биват физически и ментални.
Физическите са свързани с начина, по който изглеждаме – ръст, тегло, форма на носа, ушите, други физически отличителни белези.
Менталните се отнасят до психологическото ни състояние – усещането за вина, непълноценност, коплекс на жертва…

Какви са причините за появата им?
Често виновни за комплексите ни са хората, които ни възпитават – родители, дядовци, баби, възпитатели, бавачки… Възможно е подбудите на възрастните да са „най-добронамерени“, те критикуват детето, сравняват го с връстниците му, порицават го, внушават му неувереност, вина за несъвършенствата му. Но всички добре знаем поговорката за „добрите намерения“. Всяка фраза, интонация, отношението ни към малчугана се превръщат в работеща програма в бъдеще време. Нали не искате тази програма да провали живота му?

Детето на възраст 6-7 години възприема възрастните в живота си като божества. Затова всяка дума, казана дори съвсем случайно, в момент на яд, се възприема като истина. Ако често му казвате, че „нищо не ти се получава“, „ти си лош“, „нищо не умееш..“, вие формирате в него комплекс за непълноценност. Същото се получава и когато го сравнявате с неговите приятелчета и връстници.

Да, родителите искат да мотивират наследниците си да се учат по-добре, да се държат по-добре, да бъдат послушни, но това не са правилните фрази. С подобни думи те по-скоро формират в детето чувството на непълноценност, усещането, че не се справя дори с най-малките трудности, чувството на вина, че не е така добро, както останалите.

Демонстративната жертвоготовност на родителите, често тя се натрапва от страна на мама („пожертвах си здравето, младините…“) формира чувство на вина.

Разбира се, не съществуват хора, които да нямат комплекси. За това са виновни не само родителите, но и обществото, личният опит, както и много други фактори.

Ако искате да отгледате щастливи и по-малко комплексирани деца, специалистите съветват…

Винаги се интересувайте от техните дела, от това, което ги интересува, показвайте им, че успехите им, дори най-малките, са важни за вас. Ако, например, ви предстои ремонт на детската стая, непременно попитайте детето за неговото мнение.

Не забранявайте на децата да изразяват емоциите си. Те имат право да се радват, да преживяват, да се сърдят, да са тъжни, да капризничат, да се страхуват.

Не оценявайте личността им. Можете да си позволите да оцените постъпката им, така те ще се научат да си вадят изводи, да анализират думите или действията си.

Не налагайте еталони на поведение или стереотипи. Не сравнявайте детето с други. Всеки човек е индивидуалност, не го забравяйте.

Позволете им да избират. Това ще им помогне да растат самостоятелни и решителни.

Учете ги да приемат пораженията и неуспехите. Това е опит, който е неизбежен. Важното е да си вземат урок от случилото се и да не повтарят грешките си.

Не предявявайте завишени очаквания. Не се карайте на детето, ако има четворка или пък се е класирало на трето място. Научете го да бъде откривател, любознателно, да мисли, да търси, да иска да се развива.

Не проявявайте излишна строгост. Не забравяйте, че най-комплексираните деца са тези с най-властните родители. Обикновено тези малчугани са принудени да потискат емоциите и любопитството си.

Обяснете на наследника си, че да се променя, заради всичко и всички, е безсмислено. Колкото хора на света, толкова са и мненията. Обичайте детето си такова, каквото е. Такова, каквото го е създала природата – това е най-добрият начин да го спасите от комплексите.