Мама Веси Меси разказва: Баба добро сторила и добро получила
Живеела едно време в гората една възрастна жена. Къщичката ѝ била много малка, но уютна и топла. В най-студената зимна нощ на вратата на бабата се почукало.
– Кой чука? – попитала тя.
– Аз чукам, бабо, Зайко Байко, моля те, отвори ми да вляза да се стопля…
Помислила за миг бабата, пък после отворила вратата.
А Зайо се вмъкнал бързо вътре и веднага седнал пред запаленото огнище. Протегнал измръзналите си лапички и затворил очи. Двамата останали така мълчаливи да се наслаждават на топлия огън.
В един момент обаче на вратата пак се почукало.
– Кой чука? – попитали бабата и Зайо Байо в един глас. Отговорил им тънък гласец:
– Аз чукам, Кума Лиса. Нека се стопля при вас!
Бабата и Зайко Байко се спогледали, но после отворили вратата.
И Кума Лиса се вмъкнала край тях в топлата къщичка. Намерила си и тя местенце край огнището и доволно простряла лапички напред.
Не били минали и пет минутки и на вратата пак се почукало.
– Ех, няма да ни оставят тази вечер – промърморила бабата. А после се провикнала:
– Кой чука там?
– Аз съм, бабо, Ежко Бежко. Отвори ми да се постопля при теб.
Бабата отворила вратата и таралежът влязъл бързо-бързо. Седнал и той край огъня и въздъхнал.
– Живота ми спасихте вие, много е мразовито навън. Тук обаче се живее.
И така през цялата вечер бабата отваряла вратата на своята малка къщичка и пускала вътре едно по едно премръзналите животинчета. Да се постоплят.
Какво се случило след това, ще разберете от книжката с приказки и стихчета на Мама Веси Меси.
Търсете в по-добрите книжарници!
